• Тàка се сòтворил вèков [светът]

    Народна приказка

    Заглавието на приказката, добавено при нейната публикация първо с СбНУ, а после и в събраните съчинения на Марко Цепенков, е “Как са сътворени слънцето и звездите”. За сроден образ на баща и дете, сравни с историята на Дедал и Икар, както е разказана от Овидий в Книга VIII на “Метаморфозите”. Настоящият текст е от “Марко Цепенков: Фолклорно наследство” в шест тома (том 1). Препоръчваме горещо този шестомник, който може да се купи от книжарницата на БАН в София.

    Уще ко[г]а нè бил вèков нàпраен, Христос бил рòден. Бидèйкьим бил мàлечок, сè пòкрай Бога си òдел и зà пола му се държел. Кай кьè одел Господ, сполàй му, пò него òдел и Христòс. Дури мàка му било на Бога, дèка сè пò него òдело мàлечок Христòс.

    – Нè туку ѝди пò мене, à, чедо – му вèлел Гòспод, – сèдни си нà земи, пòиграй си нèщо, како ситè деца, що си ѝграат.

    Ко[г]а чý той сбор Христòс од Бòга, вèднаж беше му се ѝзтаил от колèното и сèднал нà земи да си пòиграт. Първата ѝрачка му била на Христà да си кòпа зèмя со тèслата и да си нàпраит кал, а от кàлта си нàпраил èдно чýдо чудèсиа топчиньа, како тутàлиньа и си [г]и клал на гьирамѝдчиньа да му се сýшат.

    Òдил, шèтал Гòспод и нàминал кай що му бил сѝн му Христòс, да го вѝди щò праит. Ко[г]а го вѝдел ѝзвалкан от кàлта во рàцете и во алѝщата, се зàстоял, да види щò праел, що се ѝзвалкал тòлку от кàл.

    –  Мòре, щò така си се òбацал бре, сѝнко? — му рèкол Гòспод Бог. — Що е тàя кал, що си нàпраил прèд тебе?

    — Тòпчиньа за ѝгранье си праам, тàте — му рèкол Христòс.

    — Àрно си нàпраил топчѝньата бре, чедо — му рèкол Гòспод, —ами чуму ти се тòлкуа чудо тòпчиньа, що сàкаш да [г]и прàиш?

    — Кье си [г]и върлам, тàте, нàугоре како тòпкьи, за да си ѝграм сò нив.

    — Е, лели тàка кье си ѝграл сò нив — му рèкол Гòспод, — ай върли я онаà топка по-голèмата, нàугоре, да вѝдиме дури кай кье я върлиш.

    Со рàдос[т] гòлема Христòс беше го пòслушал тàтка си, та грàбнало голематà тòпка и я мèтнало нàугоре вишнò небе. По Божи блà[г]ос[л]ов, беше отишла тòпката мнòгу дàлеко и застàнала на еднò место, та се сторило сòнце. На чàсот беше свèтнало како некое сòнце ýтрено, кога да бòлсни во чоèчкьите очи и да нè можи вò него да се òпулит. Туку си клàло Христос òбете рàчиньа на òчите, да не му се зèми здрàкот от сòнцето.

    — Ей, сѝнче, вѝдиш голематà топка како ти я нàпраив да свèти како сòнце? Ай развърли [г]и сѝте тòпчиньа нàугоре, та ѝ тие како неа да се нàпраат!

    — Кье [г]и върлам, тàте, сѝте — му рèкол Христòс, — ама те мòлам да не ми [г]и нàпраиш како голематà топка, да свèти тòлку мнòгу, за да нè можам вò нея да се пýлам.

    — Мошнè арно, чедо, ай ти върли [г]и топчѝньата, та яз знàм како кье ти [г]и нàпраам — му рèкол Господ.

    Вèднаж [г]и грàбнал Христòс сите тòпчиньа со обетè раце, [г]и ѝзвърлил èдни нàдесно, а дрýгьи нàлево, èдни ýгоре, дрýгьи ýдолу. Сите се разпърснаа по ширòкото нèбо и сèкое тòпче и тòпка се застòяла на мèстото, кай що я бла[г]ос[л]оил Господ. От тие тòпкьи и тòпчиньа Господ [г]и бла[г]òс[л]оил, за èдни да бѝдат месèчина, друзи — гòлеми дзвèзди, и най-мàлите — по-мàлите дзвèзди. Ко[г]а виде Христòс, оти сѝте топчиньа му застàнаа навѝсоко и ко[г]а вѝде,оти нèмат сò що да сѝ играт, грàбна од зèмята со рàце и се рàзвърла по дзвèздите со зèмята на нив, за да [г]и тýрнит; àрно ама Господ и зèмята беше му я бла[г]òс[л]оил, тѝкьи му се стòрила дзвезди сѝтни.

    От таà земя била Кумоата слама гьеòа ми ти. Ете тàка се сòтворил вèков.

    (Слушана од Ристета Пърцана, нему од един селенин разказана)

     

    Прочети откъс от “За природата на нещата” на Лукреций.

    Обратно към съдържанието на броя.