• Сънят на Дoмузи (откъс)

    Шумерска песен

    Домузи е персонаж, подобен на царя-жрец (по Фрейзър): митически цар в древен Шумер и полубог, покровител на скотовъдството. Именно затова всичко при него е свещено – от огнището до чашата, в която пие (за тези предмети става дума в съня). Той е женен за Инанна – богиня на любовта и войната, с несравнимо по-висок статус от неговия. Инанна е истинска богиня и всеки път, когато стъпва на земята – земята разцъфва. В един момент обаче тя решава да се сдобие с власт и над подземното царство, света на мъртвите, където властва сестра й Ерешкигал. И слиза там с цялото си великолепие и с всичките си овладени сили, които носи под формата на накити. (Накитите, както се вижда, не са просто някакви фантифлюшки за древните.) Там обаче, за да премине през всичките седем порти тя трябва да сваля от себе си по един накит – само гола може да се изправи пред владетелката на смъртта. И тя го прави, но лишена от своите сили, силите на живота, Инанна става беззащитна и сестра й я умъртвява с един поглед само. Така или иначе, след намесата на върховния бог на мъдростта Енки и след много перипетии Инанна излиза от там, но придружена от кохорта демони (малки и големи Гала), защото никой не може да напусне царството на смъртта, дори боговете, ако не изпрати там някого на свое място. Това именно трябва да направят демоните с този, когото Инанна им посочи. И Инанна, колебаейки се между мнозина, в крайна сметка им посочва съпруга си Домузи, разгневена от това, че той продължава да си царства, вместо потънал в скръб да я оплаква. Оттук вече започват мъките на Домузи и тогава се явява и прокобният му сън, вещаещ смъртта му, за който се пее песента.

    Самата песен започва с мъката на Домузи след съня. Той вече е разбрал, че ще умре и тази мъка е толкова непоносима, че Домузи излиза извън обитавания, човешкия свят – отправя се в пустошта, за да я излее. Следва ретроспекция на самия сън, тълкуването на съня от неговата сестра – изключителната Гещинана и т.н. На няколко пъти Домузи се измъква от хватката на демоните преобразен на газела, но, както се спомена вече, смъртта му е предрешена и дори в някакъв смисъл вече се е случила. Краят на песента (който не е включен в този превод) рисува счупването и разпръсването на свещените предмети.

    В мита за Домузи Инанна, впечатлена от жертвоготовността на сестра му, решава че Гещинана  може да отиде в царството на мъртвите и да го върне на земята за известно време, като остане там вместо него, а после пък – обратното. И така братът и сестрата постоянно се сменят – по половин година единият или другият пребивава на земята, влизайки в ролята на характерните за много земеделски цивилизации умиращи и възкръсващи божества.

    В песента брадите на Домузиевите козли са наречени “лазуритени”, което говори явно за техния “царствен” статус. Лазуритът е бил изключително ценен камък в древен Шумер, носител на божествена сила (самата Инанна носи огърлица от лазурит, когато слиза в света на мъртвите), а пък мъжете с царска власт, които са обръщали особено внимание на брадите си, както се вижда от оцелелите барелефи и статуетки, изглежда са ги украсявали с нещо като мъниста, вероятно от лазурит. 

    Бутелката е съд за правене на масло.

    Превод по английски и руски подсрочници: Чинко Велков.

    *

    *

    Сърцето му беше изпълнено с мъка, когато в пустошта излезе.
    Сърцето на момъка – пълно със мъка, когато в пустошта излезе.
    На Домузи сърцето бе пълно със мъка, в тая пустош когато излезе,
    със скиптъра – своята гега овчарска; и редеше през плач непрестанно:

    „Черней, черней, земьо, черней! О, земьо, черней!
    Жалейте блата! Речни раци – скърбете! Водни жаби – плачете!
    Ще ме повика майка ми, моята майка Дуртур,
    ще ме повика за пет неща, ще ме повика за десет,
    ако не знае деня, в който аз съм умрял;
    може, о, земьо, да кажеш на моята майка рождена,
    с мойта малка сестра да скърбят, да ме оплачат.“

    В оня ден, в който легна, в оня ден, в който легна,
    в оня ден, в който легна овчарят да спи,
    в който легна да спи – сън сънува.
    Стреснат скочи – сънувал е сън!
    И потръпна – било е видение!
    И потърка очи – онемял се озърна.

    „Доведете, доведете сестра ми! Доведете ми
    Гещинана! Сестра ми ми доведете! –
    тя е писарят, вещ със глината, доведете я –
    знае песните, доведете я, мойта, малката –
    прозорливата, тълкувателка на значения и на сънища,
    да разкрие какво съм сънувал.“

    „Сън, сестро! Сън! И ето сърцето му:
    там растяха шавари, шавари израстваха вредом,
    отделна тръстика връх клонеше над мене;
    и сдвоени тръстики – едната откъсната беше.
    Там, високи дървета на китка растяха над мене;
    върху моето свято огнище вода бе излята,
    а свещената бутелка моя бе без покривало;
    мойта чаша свещена – свалена от своята кука,
    и я нямаше вече мойта гега овчарска.
    Орел от кошарата агне отнесе,
    сокол улови врабче на тръстиковата ограда.
    Козлите ми влачеха из прахта брадите си лазуритени,
    овните ми ровеха с яките си нозе земята.
    Бутелката – катурната, а не се лее мляко.
    Чашата – обърната. Домузи го няма.
    Кошарата бе запустяла.“

     

    Гещинана отвърна на Домузи:
    „Братко мой, твоят сън не вещае добро!
    Не вещае, Домузи, добро твоят сън!
    Шаварите, дето растат и израстват
    са враговете за теб надошли.
    Оная тръстика, връх склонила над тебе,
    е майка ти родна, в скръб навела глава.
    Тръстиките двойни – едната я няма,
    сме аз и ти двама – единият го няма.
    Дърветата, дето на куп те обграждат,
    злодеите те са, които те хващат.
    Водата над твоето свято огнище излята –
    дом ще стане кошарата… на тишината.
    Че без покривало е твоята бутелка свята ,
    в това виждам само на злото ръката.
    Свещената чаша, от нейната кука свалена,
    си ти, който падаш от майчините колене.
    Овчарската гега къде е не знаеш –
    малки демони гала ще я разтерзаят.
    Орелът в кошарата агнето грабнал ,
    е злото, което дошло е на прага.
    Соколът врабче на оградата хванал –
    на гала, големите, плячка ще станеш.

    Бутелката – катурната; не се лее мляко;
    Чашата – обърната… Няма го Домузи …
    Кошарата ветрѝща обитават…
    Ръцете ти са вързани, в букаи те са стегнати.

    Козлите ти влачат в прахта брадите си лазуритени …
    Ще размятам коси като въхър в небето за тебе!
    Овните разравят с яки копита земята –
    страните си с нокти за тебе ще раздера
    като със остър чимширен гребен.

    […]

     

    Прочети откъс от есето “Тълкувачът на обноските на маса” на Гай Давенпорт.

    Обратно към съдържанието на броя.