• Две стихотворения

    Б. Р. 

     

    КЛАУСТРОФОБИЯ

    Да излезем от стаята,
    докато стените й,
    докато прозорецът,
    тавана и пода,
    не са се втвърдили
    размерно в очите ни,
    не са ни сковали
    квадрат за погледа.

    Как в него ще вместим
    звънкото си учудване
    от пукването на огъня,
    от формата на водата?
    В нас глухо ще тракат
    квадратчетата-секунди,
    ще тъпчат ситно и точно
    на битието в квадрата.

    Оттам няма да тръгнат
    разливите на нощите
    и грехът да се влюбваме
    в безсмъртието им голо.
    Заградим ли очите си,
    тоя свят е безпомощен –
    чужденец е и с нас
    не говори.

    Да излезем от стаята
    зарад пътя и смисъла
    на големия вятър
    в клисурите празни –
    може гръм да удари
    или стих да напишем,
    да открием човек
    върху склона да язди.

     


    Константин Щъркелов, акварел.

     

    НА ИЗТОЧНИЯ СКЛОН

    Аз тука ще захвърля
    ножа си,
    ти – обеците,
    звънтящите гривни.
    Така сме голи
    в собствената си кожа,
    като кристалчета лед
    сме наивни.

    А сега да опитаме –
    две стъпки по шумата…
    В очите ни вече отляво
    се цели
    настръхнала дренка
    с червени куршумчета.
    Стой спокойно пред тях –
    днес е просто неделя.

    Затова е възможно
    есента да започне,
    като някакъв мит,
    да ни включи.
    Виж как облак чертае
    по сухата почва
    същината си крехка
    и мъчна.

    Виж, дърветата хвърлиха
    сенките-мрежи,
    уловиха земята,
    лъчите…
    Бавно слънцето пада
    под своята тежест,
    над върбите увисва
    размито.

    А сме толкова голи,
    така осъзнато.
    А сме с толкова думи
    облечени…
    Тук е есен – последната
    битка на лятото.
    И неделя –
    почти като вечност.

     

    Прочети откъс от “Животът и неговите изкуства” на Джон Ръскин.

    Обратно към съдържанието на броя.