• Две стихотворения

    Златозар Петров

    ЗАСТАВАТ И СТОЯТ

    Дори сега, когато си припомням
    листенцата на гладката й роза
    (днес вече черни, мъртви),
    когато срещу мен застават и стоят
    лъкът на устните и смелият корем –
    аз спирам да вървя
    по старата позната улица,
    опушена от врява и нечистотии,
    и чакам споменът да ме отмине.

     

     

    ТОПЛО ЖИВОТНО

    ………………И все пак в зорко-топлото животно
    ………………съжителствуват грижата с теглото
    ………………на някаква голяма меланхолия.
    ………………………………………………..Р. М. Рилке

    Топло животно, любов,
    ти се връщаш в кръвта ни,
    пресичаш полята с коварния вятър,
    облизваш дървото на детството.
    Слушай: откритие някакво слиза,
    но ти запази си от чистия кълн,
    от измитото семе. Животно,
    любов в подкопитния мрак, разбери:
    удивителни жилки прорязват земята –
    свистящи реки или злато, мед, сол, минерали,
    открити от бавните бръмбари.
    В топлото дъно на своя живот
    те разбутват листа, коренища и слуз.
    И понякога литват с мърморене,
    без да обичат.
    Но ние не сме като тях –
    цял живот си припомняме нещо прекрасно,
    но смътно, изгубено, търсим го
    в редки предмети, в жени, в извънградския въздух.
    За мен лично то е тъй близо, тъй близо –
    намирам го в древния мирис на старец,
    на кон или куче. Да, точно тъй –
    моето нявгашно куче, което прегръщах –
    на мен позволяваше само, – докато ядеше.
    (Открили го мъртво в снега една сутрин,
    отровено с бавна, спокойна ръка.)
    Но да можехме тъй да забравим за всичко
    и в твоя кожух да заровим клепачи,
    о, топло животно.

     

    из стихосбирката “Топло животно и други стихотворения” (“Да”, 2017)

     

    Прочети “За самомнението” на Монтен. 

    Обратно към съдържанието на броя.