На пато (Шума)

Верно, замислих се па, що требе да има, та да разберем, дека сичко има?

В средата на живота

…човек може да стои в средата на живота и да разбира, че вселената се простира във всички посоки до необозримост…

Игринки с животинки

харесвах идеята за теб. как нормалните хора гледат залеза и си мислят
или небето и си мислят

Големите и малките очи

И така човекът разпръсква светлина с неизчерпаема страст – той е дребно дневно същество, борещо се срещу една от най-мощните сили на вселената.

В някакъв смисъл това е страх от прилива – прилива на нощта, както го наричам…

under construction

Така. Значи като хванеш дракон … първо трябва да си наясно защо ти е дракон, второ колко голям си търсиш и трето как да го източиш.

Всеки иска дракон, много ясно.

История и песен

„Всичко става възможно чрез историите.“
Хю Жълтият Човек, навахо, – в отговор на въпроса защо се разказват истории

„Цял живот съм бил беден; знам само една песен.“
Малкият Фургон, запитан за значимостта на песните

Смеещото се момиче-воин

Така пяло четири пъти в стаята. После излязло и пяло четири пъти навън. Когато спирало да пее, се смеело…

С всичка сила

Имаме само няколко думи, за да спасим света.

значи света, скъпи приятели, с риск да изненадам някой, който вече си е измил зъбите и се кани да си полегне, НЕ Е това което аз и вие си мислиме и чувстваме че е.

из „Съногадания“

Съновидението е предвестник на бъдещето, докато сънуването е резултат на настоящето… В тях нашата душа вещае с иносказателни, но взети от реалността символи…
Ако сънуващият не си спомня текста, го очакват ангария и робия, битки и издевателства…

Щрихи към „интелектуалната ми автобиография“ (втора част)

Да, да… свободата изобщо не е добродетел. Тя е условието за всяка добродетел.

Ламцадрица

Парадът сам върви към литературното небитие, нима има нужда някой да го пришпорва?

Едгар Алън По като млад критик

Но“ – казва г-н У., като сам се прекъсва – „ето че изпадам в метафизика!“ А пък ние си мислехме, че изпада в умопомрачение.

Вдигаме врява, че е необходимо да насърчаваме родни автори с достойнства – а сляпо си въобразяваме, че можем да постигнем това като безкритично раздуваме качествата на доброто, лошото и никаквото, без да си направим труда да разберем, че онова, което наричаме насърчение, е в приложението си точно обратното.

из „Philosophia Botanica“

Той наблюдава всички особености със собствените си очи.
А не компилира бележките си само на базата на авторитети.

„Пеат некогаш“ излиза четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте новия ни магазин тук.