Връхчето на лъка
Каква е разликата между това да говориш за нещо и да пресъздадеш нещо?...
Идеалният човек днес всъщност е алгоритъм.
Кристалното кълбо
Да виждаш истински, значи да знаеш, че не виждаш достатъчно и да знаеш,
че не чуваш и не усещаш достатъчно…
Лудостта на стеснената парадигма
Закономерно възниква въпросът:
Какво е това, което дава сили на „бакханстващия“ с думите?
Легенда за Татуана
Отговорът се свил в устните на робинята и станал твърд като зъбите ѝ.
Четири стихотворения
свободна силова игра на мисли
(там етерът равнинен е прегънат
и стволът ще възникне от разлистване)
Изкуството
Защо онзи древен човек решава да остави следа, да даде
ясен знак за себе си… Защо и за кого?
из „Родният ми хълм“
И макар отговорите да достигат до нас неясни и откъслечни,
въпросите трябва да бъдат задавани.
Книга Х от „Одисея” (откъс)
Къде Зората се отмаря, къде изтича Слънцето
по здрач, и нощем де е под земята,
а сутрин откъде се вдига – не знаем ние.
Какво ли знаем, дето ще ни е от полза?
из „Птиците и човекът“
Трябваше ми дълга разходка по хълмовете, за да вляза отново в ритъм с външния свят…
из „Ледниците на Алпите“
За онзи, който разбира тези явления, няма нищо по-интересно
от вълнението на водната повърхност при някои условия.
Ламцадрица
От нашия преглед върху новодошлите на литературната ни сцена, драги читатели,
става ясно едно: неграмотността е цар.
Свали брой 33 „Устои“:
• azw3 за Kindle
• epub за други четци.
(Очаквайте съвсем скоро и електронните книги на брой 34!)
„Пеат некогаш“ излиза три или четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте електронния ни магазин тук.
Илюстрация на заглавна страница: детайл от „Crossing the Brook“ на Търнър (1815). Tate Gallery.