(На)право казано
„Не си криви мислите.“ – Конфуций Понеже от време на време се изтървавам да говоря за "дълг" към българската литература и към българския…
О свят, о свят! Аз нямам път – защо са ми очи?
I. Човек може много да е пропътувал и кръгозорът му пак да е с големината на огледало. Днешният култ към туризма, като много днешни неща, е…
Сегиз-тогиз
Свободният стих у нас служи за разделителна черта между "новата" и "старата" школа поезия. Под стара школа разбирам неадекватни, къде преднамерено,…
Изгрев – залез
I. Човекът е проходил поетически, ако не подражавайки на птиците, то поне в тяхната компания. Какъв по-добър образец на химн на лятото от…
Сегиз-тогиз
Рубрика за техника на превода Най-първият, основополагащ принцип на превода е следният: Преводачът трябва да разбере за какво иде реч в оригинала.…
Juvat vivere
Наслада е да се живее – Еразъм Тези дни, предвид събитията в България, в главата ми непрекъснато кръжи първият стих на Песен LXXXI на…
Лицето на жонгльора
I. Някъде, не помня къде, Езра Паунд определя провинциализма като неспособност да отделяш доброто от недоизпипаното, посредственото и пошлото.…
Завиване на свят
Наведох се и гребнах пет минути (колкото да се наплискам по очите) да ми светне; да ми трепне тънкото перденце на душата. ("Откраднах пет минути",…
Вместо увод, или modus bene vivendi
I. Преди доста години, в първи или втори курс английска филология, на лекция по теория на литературата, професор Никола Георгиев задава гатанка:…