• Тънкости на занаята

    Рада Барутска за Хенри Грийн

    Свали txt.

    ft438nb2fr_00015Читатели ни запитаха защо смятаме Хенри Грийн за чак толкова великолепен автор. Всичко е въпрос на перспектива, но ето няколко видни похвата, употребени от Грийн с ненадмината точност и красота.

     

     

     

     

     

    I. Проницателен диалог

    Хенри Грийн казва в интервюто, публикувано в миналия ни брой, че „при допира на хора изхвърчат искри“. Авторът трябва да усети хвърчащите искри (наблюдателност), а след това и да ги предаде (словесност).

     

    – Според теб тя красива ли е, Питър? – майката попита с ведър глас.

    – Пълна грозотия – отговори той. При което г-жа Мидълтън се усмихна най-любвеобвилно.

    От тази съвсем кратка размяна отношенията на майка и син стават ясни като бял ден; или по-скоро като светъл облачен ден – слънцето е скрито, но светлината му пронизва целия пейзаж.

    Ведростта на майката е престорена. Тя току-що е забелязала как синът ѝ зяпва по почти голата танцьорка на сцената. Синът я излъгва от малодушие и липса на характер. Майката спокойно може да се върне към самозаблудата, че синът ѝ е невинно дете. Истинският диалог е само намекнат. Майка и син си разменят лъжи с жестове и думи, които са отиграли вече бог знае колко пъти в един вид омиротворителен ритуал. И читателите може би ще забележат, че Грийн не ни обяснява какво се случва. Всичко е изказано чрез оскъдните детайли на сцената, репликите и две (две!) прилагателни – ведър и любвеобвилен.

    Така се рисуват персонажи в няколко щрихи.

    Точно както в живота, хората в романите на Грийн си говорят един на друг, а не един със друг.

    – Мога да изям цял бут – обяви Питър. – Истинско месо ли имаше на сцената според вас?

    – Уискито винаги е студен чай – баща му каза през рамо, побутвайки звънчето отново.

    – Артър, съвсем сериозно – г-жа Мидълтън призова. – Не и уиски, знаеш! Д-р Адамс специално ни предупреди.

    Питър е гладен. Съпругът си мисли за питие, а г-жа Мидълтън продължава подмолния си кръстоносен поход срещу него, защото е забелязала, че младото момиче в компанията го привлича. Репликите разкриват доколко се разминават мислите и желанията на всеки от тях.

    Така се създават взаимоотношения между персонажи с няколко щрихи.

    II. Жест

    Ето пример за красноречив жест:

    – Горкичкият ми, много ли си уморен? – попита тя. При което той се обърна по гръб, загледа се в шепота на пламъците по тавана, а тя се примъкна до него и положи ленива ръка, топла, върху гърлото му.

    Едва ли е нужно дори да споменаваме, че привидно милите думи съсредоточават цялото неспокойство, ревност и злоба в „ленивата ръка, топла, върху гърлото му“.

    Съпругът естествено отговаря на жеста:

    – И аз така мисля – съгласи се той.

    – Значи се увличаш малко по нея а миличък?

    В отговор той отпусна тежък юмрук върху бедрата ѝ.

    Двамата наум се бият.

    III. Постройка на изречението като постройка на възприятия

    Естествено как се развива едно изречение обуславя как се редуват възприятията или въображаемите детайли в ума на читателя.
    А как се редуват изреченията в един параграф определя как се развиват не само образите, но и чувствата у читателя.

    Много романисти са майстори на изречението и на параграфа. Може би най-прочут с изреченията си като последователност от тънки възприятия е Хенри Джеймс.

    Грийн е по-скоро експериментатор по отношение на изречението и това е видно тук:

    Сервитьор, с почти несъществуващ английски, дойде веднага и тъй като Даяна не можеше да разчете менюто в тъмното, съпругът ѝ трябваше да вдигне запалката си като факла, което причини смут, понеже дамата изпадна в уплах, да не би да изгори великолепните си мигли. Бърборейки, забавлявайки се със сицилианеца, когото попитаха как готвят омара, при което той каза, „с ориз и керевиз, варен и посолен”, те напълно пренебрегнаха, решавайки да не поръчват този омар, ловкостта, която вършеше чудеса на метър-два под тях – там, бяла като слонова кост топка за билярд стоеше в равновесие върху брадичката на жонгльора, а върху нея, под ъгъл ни по-малък, ни по-голям, отколкото беше нужен, за да измами земното притегляне, халба бира, и след нея втора бяла като слонова кост топка, която жонгльорът с пръчка, или щека, постави най-отгоре върху дръжката на халбата – тъй че първата топка подпираше халбата, халбата – втората топка и така, докато, без нашата четворка да забележи, жонгльорът отмести брадичката си и тези отделни предмети паднаха, бели топки в лява и дясна длан, а халбата на върха на лачената му обувка, където той я остави да виси и просветва под погледи на вяло изумление, артистът.

    Както и по отношение на параграфа, видимо тук:

    Но, въпреки молбата на г-жа Мидълтън, момичето се наведе с едно „заповядай” към съпруга и отвори широко перлените порти. Влажните ѝ зъби бяха дълги и остри, почти прозрачно бели. Езикът също бе заострен и лежеше навит на червена ивица до долната ѝ челюст, чиито венци бяха в стерилно розово. В пещерата навътре, на дълбоко, в по-тъмно червено, мъжецът ѝ сякаш се свиваше да се скрие от него. Но именно влагата, чистотата, свежестта като след дъжд трябва да са го накарали да затвори и стисне устни, когато на свой ред се наведе над устата ѝ и именно тогава, или поне самият той после така каза на жена си, беше усетил, идещ от гърлото ѝ, силен аромат на цветя.

     

    Други въпроси по тънкостите? Задавайте ги на Рада – rbarutska @ peatnekoga.com

    Откъс от романа Doting на Хенри Грийн.

    Интервю с Хенри Грийн.

    Обратно към съдържанието на броя.