XX

Защо, за бога, сълзи рониш по-горко от отвлечената Бризеида?
Защо по-тъжно плачеш от измъчената Андромаха?
И защо, луда жено, тормозиш боговете, че съм ти изневерил?
Защо хленчиш, че верността ми се била стопила?
Даже атинската сова, в свойта жалба нощем,
Не пищи тъй скръбно в Кекропсовите гори,
Дори Ниоба, със дванайсет гроба зарад гордостта ѝ,
Не лее сълзи тъй по безутешната Сипила.
Ръцете ми да бяха вързани с вериги,
Да бе снагата ти под ключ като Даная в кула,
За теб, живот мой, бронзови вериги бих разбил,
Бих пробил Данаина железна кула.
Какво разказват другите за теб, не искам и да чуя:
Недей и ти да се съмняваш във предаността ми.
Кълна се в костите на майка ми и на баща ми
(Ако лъжа, о, пепелта им тежко да ми се стовари!)
С теб, любов моя, до последен дъх оставам,
И двама ни – една вяра един ден ще отнесе.
Нито твойта знатност, нито хубостта ти ме държат,
С гальовност само можеш роб да ме направиш.
Вече седми кръг чертае пълната луна
Откак за теб и мен на всеки ъгъл бръщолевят:
И неведнъж на къщата ти прага съм престъпвал,
Неведнъж ми е било достъпно твойто ложе,
Ала никому и никога нощта не съм платил:
Какъвто и да съм, аз съм чрез благата ти воля.
За теб мнозина копняха, ти една за мен копня.
Как мога да забравя твойта добродетел?
Еринии нека да ме разпнат, и да
Ме прокълнеш, Еак, на адски съд,
За наказание да ме глождят птиците на Титий,
Като Сизиф камък нека мъкна!
Но спри да ми се молиш с тез писания:
Последната ми вярност като първата ще е.
Законът мой това е: да съм любовник, и единствен,
Който нито бързо се оттегля, ни небрежно в любовта се впуска.

 

Превод от латински и английски Олга Николова.

world-of-distrust-3ad-2
Това не е Проперций. III в. н. е.