• На живота не съм стоял само от едната му страна

    Philip P. Stanil     

     

    На Алекс А.

     

     

     

    На живота
    не съм стоял само от едната му страна.
    ……………………. Преминах през бистрите води
    и в мътното бях.
    ………………………………Не многолик хамелеон
    ………………….. нито себе си.
    А за да имам душа която живее някак
    …………………………сред формалина на минало и бъдеще.

    Назовавам
    ……………. всичко чуждо с познато име.
    На себе си неясен
    …………………..търсещ се сред местни
    …… поклонници
    ………………….странници от неизвестни места.

     

    Назовах и теб.
    ………………… Назовах с името ти реката Доуро
    ……………………………………………………..….небето
    и полета си в него . . .
    ………………………. Онова дърво
    изгрева над мостовете и залеза в устието
    ……………………………….. преди в океана да се влее
    ….. носеха твоето име.
    За да превърна мястото в познато
    …………………………….………. родно.
    Място на което пъпна връв се хвърля.

     

    Без да се опитвам да разбирам
    ……………………………………божествености
    …………………………………………………………без
    да проучвам да изучавам
    ……………………………без
    …………………………………. да се вклинявам
    подобно капките дъжд в
    ……………………………катранено черните чадъри
    ….. из улици и стъпала захвърлени
    и като влага
    …………….. не

    под слънчевата кожа на сградите
    ……….. пренаселени или пусти
    ……………………………………. оставените на нищото.

     

    Никой нищо не знае
    ………………. некрополите по-живи от акрополи са.

     

    Пространства
    ……………… обладани еднакво от дъждове и слънце
    от доминиращата над града
    италианска кула
    …………………….от водите
    ……………………………….. от идещите ветрове
    …………… идещите с прибоя
    ………………………………….. облаци.

    Град сплин .
    …………….. Дадох му името ти.
    ………….. Ти който беше вече в мен.
    Той
    …… който беше вече в мен
    ……………………………….. когато стигнах.

    Болезнена телесност

    ………………………….. над плътта да
    ……………………. търсиш
    ……………………………… божественото.
    Завръщането към плътта
    …………………………… е името на самотата.
    Затова
    ….. никоя плът с името ти не назовах.

    Въображението е изба
    ……………… величествени кралски изби
    ………………………………………. сбъднато и мечтано
    …… отлежава
    ……………… за дълги пътувания в неизвестното
    за вдигнати платна в шир.
    ……………………………………………….. Безмер . . .
    …………………………………… оттатък
    гърлата ревящи на пирати и мореплаватели
    ……………………………………….. които себе си откриват
    в чуждото
    ………….. непознатото
    ………………………….. което обладават
    превземат
    …………. наричат самообладание култура
    ……………………………………………….. цивилизация
    която да ги създаде от първичната пепел
    …………………………….. кал която родителка да нарекат.

    Барките
    …… по реката не се носят –
    ……………………………. като атракция
    ………………… закотвени стоят.
    ……………………………………. Нарекох ги с твойто име
    защото отблясъците в корпусите
    …………………………………….. напомнят александрит
    – украса в тюрбана на халиф
    …….. за когото
    ………… познанието и любовта са палма
    …………………………………………….. на всяко творение
    произлизащо от бога в човек.

    Града е в кръвта ми
    като хляба който ядох
    …………………. кроасаните и маслото с което залъка мажех
    …… за да дам титанична сила на щастието
    ……………… в носталгичните
    ……………………………… стъпки
    към каквото тук търсех и знаех
    …………………………………… че го има скрито
    ………………………….. в присъстващото
    приближаване.
    ……………….. В отдалечаването също.
    Нетленно.
    Насъщно.

    Радвах се
    …………. да живея изгубен в цветни картички
    …………………………………………………… в сцени
    …………. изрисувани по керамичните плочки
    ………………………. на храмове и къщи . . .
    А очите ни – ненаситни
    за красота и хармонии
    ……………………… без значение
    ………………………………….. езикът който говорят
    добре скроен парцал
    ……………………… добре изтъкана душа ли е. . .

    . . . Желанията са кратка радост
    пред кратери последващ крах след крах.
    ………………………………………. Емпедокъл
    …………………………… знае цената на бездната.

    Като в приказките
    …………………. надолу
    ………………………….. към
    ……………………………….. пристанището.
    И слънцето
    ……………. в този час
    ……………………….. слиза
    ……………………………… там . . .
    …………………………………….. и пламенее
    ………………………………………………….. последно
    във водата
    …………. в тържествена лодка с пайпове към
    ………………………………………………близкото разливане
    ……………………..водите на голямото море…
    и точната дата
    на всяка сърдечност
    …………………………губи значение
    ………………………………………на номенклатурата си.

    Утрото беше в прозорците
    ……в тютюневия дим в очите.
    В полета гълъбов.
    ………………….В прането и тесните балкони
    в разноцветните флагове
    с които се отбраняваше от височини зъбери и бойници
    ………………….срещу
    ………………………погазващите го
    …………………………………………часове
    ……провиращи се през възлите на въжетата
    през металните пристанищни халки…

    Денят владееше.
    …………………Без да се пита какво е животът
    …………………в
    ……………………няколкото квадратни метра
    на стаите с изглед към него
    ……………………………….и целия уличен екот
    глъчката при рибния пазар и нахакаността на хамалите
    които товарят и разтоварват
    ……………………с инерция без церемонии.

    Нарекох един трамвай
    …………………………с твоето име.
    …..Защото минаваше
    …………………..по траверсирания път между световете –
    Таеше в тяло си синкопите на миналото
    …………пяти в ажура на обещано бъдеще
    …..докато настоящето ……………… стиска зъби.

    Има стълби нагоре
    ……………………има и стълби надолу. –
    ……………Не според
    други ориентири
    ………………….освен вътрешния огън на крачещия
    ….на всяка подскачаща птица
    стъпало по
    ………….стъпало
    и
    ….крачка
    …………..след
    …………………крачка
    ………………………….докато прекрачиш
    ………………………………………………….праг.
    ………………….От едно състояние в друго.
    ……..В липсата.
    И когато – изгубен – вече нищо не търсиш:
    ………………………………………………..бог е
    Бог.
    Щедър милващ
    …………………не притежаващ нищо повече от теб.
    Тогава ти си Бог
    …………………толкова красив – притежаващ
    ………………………………………………………всичко.
    Без нищо да ти се прекланя
    ……………………………….без да се прекланяш.
    Продавачът на надежди го знае –
    нищо че понякога се държи като бакалин
    хегемон
    …………….чийто ден вкиснат е
    от сутринта

    Денят ще свие слънчевите знамена.
    Фасадите ще стинат.
    …………..Цветовете ще изсинеят
    докато изтекат
    …………………….по тесните улици
    …………………………………………към вездесъщата река.
    ….Ръждивият вятър ще
    опита да отрече вдовствата участта си
    …………………………………………….заядливата си
    дребнавост и сприхава същност.
    ……………Ветропоказателите за свидетели ще зове.
    Ще тропа като измислен герой – преследван
    ……………………………извънзаконник по
    заключените врати на къщите. ………Ще се блъска
    …………………………сляпо в светлината на улични
    ……………………………………фенери.

    Дъжд
    в камбаните.
    Привечерието
    затвори града в сумрака на своя храм.
    …………….Мъждеят молитвено ……………светлини за
    ….. Нов ден.

    Котките
    в тъмата
    ……….. за да плячкосат фосфоресциращата костица на деня.
    Намерих се
    …………….. не единствен изгубен в нощта.
    Без свое царство.
    ….С тютюнева нишка
    ………………………..в лабиринт от притихналости.
    Желаех още и още изгубване намирания.
    ………………………..В пяната на лекото пиво.
    В мрака. В кехлибара на халбите.
    В отворените и обезлюдени пространства
    ………………………..населени със странници и вятър.
    В наченатите строфи на секнало слово.
    ………………………. Изгубване в погледите
    ………………………. зад монотонните сутри на ръмежа
    в подслона на мокрите слепоочия
    в размазания грим на
    …………………..проблясващо огънче.
    В пулса на нишите и
    ………………………слабо осветени
    ……………………………………….спускащи се
    към ниското………. улици-стъпала
    …………….колизии
    …………………от парапети
    ………………………прозорци
    …………………………..решетки
    ………………..хлопнати резета и превъртяни ключове
    съществуваТе
    ………………. Ти
    …………………….и котките със звънчета на врата.
    Вятърът който не променя пейзажа.
    . . . Жестове на внимание.
    Всички жестове …..виждам издължени
    ……………………………………провлачени и
    …………………………………………….гротескни.
    Театър на сенките. Персонажи които потъват
    ……………………………….в отводнителните шахти
    влюбени във вятъра.
    ..Океан
    ..влюбен във вятъра.  Насилие.  Приповдигната празничност
    . . . Да океанът…..влюбен във вятъра.
    ………………………………………………….Нощем
    ………асамблея от армиите на прикопнялата
    всемирна човешка душа………свети като фар на брега
    ……………………………………………..на всички брегове
    ………………грешница влюбена във вятъра.
    Знак в мъглата
    за крайбрежна плитчина.
    …………………………..Да не се приближаваш знак
    …..за скали и рифове знак…

    Аз сушата
    – познавам ласката на водния щурм и силата на вятъра
    ……………Аз сушата на стръвника.
    Целият съм
    ……………………..в мълчаливата усмивка
    на пропуснати ………………………………..бащинства
    ………………………..отиващи си
    със захвърлените в хотелски стаи и градинки
    …………………..презервативи. ….. Там …..пак в нощта
    …… от тях се раждат Страхове Сцили и Харибди
    …………………………..метаморфози
    ….зверове подушващи ни в търсенето на родителска
    ………………………………………………………..поза…

    Вратите на живеенето
    ………………………..и живот в сън
    ………………………………………..са еднакво открехнати.
    Крехка е мистерията
    ………на всяко младо лице
    …………………………стегнато тяло
    ………………………………………..приклещени към
    нефритената стена на ефимерната вечност.
    …………………………………..И ……..– Така
    есента склопва очи и я покрива първо рехава скреж
    ……….после
    ……………снега и зимата. Но сега е само нощ.
    ………………..Ще дойде зима Аз няма да съм празен –
    Ще има очи за мен
    ……………..извън и вътре в мен. Ще гледам
    и ще видя
    всичко
    което досега не съм видял не съм мечтал
    само знаел
    знаел винаги. –
    ……………….. Така люти сплин в края на лулата

    Очите лютят
    ……………кожата е в екстаз
    ……………………от живота на всяко живо и не живо
    градът е
    ……………комплимент
    ……………………………реверанс ….сладък плен.

    ………………………………………………Всичко ще свърши.

    Градът ще остане. –
    ……………………….В пътнишките ми дрехи. ……. Името ти
    и то.
    ……..За да се просмукват в порите ми.

    Съзаклятнически –
    маси и столовете по пристанищните заведения са пусти

    Формите придобиват плътност
    …………от смътни светлини отражения
    …………………………………през гилотинния нож
    на отново рукналия дъжд
    …………………………….шибащия вятър…
    Ще довърша с яденето
    с писането …… като .. с . пирон по линиите
    ….върху дланта на съдбата . . .
    ………………………………..Моят бележник е вътре
    в мен.
    Книга със себе си не взех.
    Пиша в мен.
    Страница или две пепел от светлина
    …….. да изложа на тезгяха на слънцето за оглед
    като дребна евтина дрънкулка
    която само познавач и ценител някога ще намери. –
    В погледа му ще светнат множество негови лица
    …………………………………………………..с които е усещал
    ………..живота

    ……………………любил света
    неусетно
    ………..през занемарата от груби безчувствени дни . . .

    Градът ще е
    в пътнишката му дреха
    …. натежала от брулености
    Той –
    .. нежен
    …….по- близък
    на себе си
    ……….дори не върнал се от никъде.
    Тогава и аз и ти ще сме в него.
    Той в нас.
    Голобрад лишен от семиотика
    ………………………. . . . светла утрин нощен здрач.
    Времето
    ще отслаби възбудата.
    ………………………..Но този градски ешафод
    прекрасно ще е в дрехите
    ………………………..ще се пропива в кожата
    на утрешен безпътник и поклонник.
    ……………………Ще сгъстява въздуха
    в мъхестия сън на дрипав пуловер . . . обем на двигател
    . . . ход на буталото …. горна мъртва точка.

    Има прозорци
    ….. които светят. Има и открехнати врати.
    ………………………………………………..Аз тръгвам.
    «Отново към живота да ме върнеш и да те съзерцавам
    ………………………………………………….да те гледам!
    Как отминаваш надалеч
    …………………………..На добър път!
    ………На добър път!

    ………………..Животът е това!» . .

    …………………………………………Порто, 2011

     

     

    Прочети „География на въображението“ на Гай Давенпорт.

    Обратно към съдържанието на броя.