• На свечеряване веднъж излязох

    Уистън Хю Одън

    Превод от английски Стефан Радев.

    На свечеряване веднъж излязох
    по Бристол Стрийт да повървя –
    там минувачите по пътя бяха
    узрели, неожънати нивя.

    И край прелялата река
    дочух на влюбен песента
    изпод прегърбения мост:
    „Ще трае вечно любовта.

    О, аз ще те обичам, мила,
    докато Африка с Китай се слее,
    река над планината се извие,
    на улицата сьомгата запее…

    Ще те обичам аз, докато океанът
    се сгъне и простре да съхне,
    и седемте звезди в небето
    се разпилеят като гъски.

    Летата бягат като зайци,
    защото във ръце държа
    аз Неувяхващото цвете,
    най-първата любов в света.“

    Но всичките часовници в града
    започнаха да тракат и да бият:
    „О, нека Времето не те подлъгва –
    не можеш ти да го надвиеш.

    Из кратерите тъмни на Кошмара,
    където истината гола е,
    те дебне Времето във сенките –
    понечиш да целунеш – то те спре.

    А в главоболия, в тревоги
    животът се изтича смътно
    и Времето постига своето,
    било то днес или пък утре.

    Така и в долини зелени
    като покров се спуска сняг;
    прекъсва Времето и танца,
    и на гмуркача бляскавия скок.

    О, във вода си потопи ръцете,
    до китките ги потопи
    и във легена се огледай –
    какво изпусна, помисли.

    Почуква ледникът във шкафа,
    в леглото ти пустинята въздъхва,
    пукнатината в чашата отваря
    пътека към света отвъден.

    Където просяци банкноти пръскат
    и Великанът е красив за Джак,
    а Добродушко е развратник,
    и Джил по гръб се просва пак.

    О, погледни във огледалото,
    о, своето нещастие открий:
    благословия е животът,
    но ти не ще благословиш.

    О, на прозореца се изправи,
    докато съ̀лзите ти парят и потичат;
    и възлюби съседа нечестив
    със своето сърце нечисто.“

    Бе късно, късно вечерта
    и влюбените нямаше ги вече,
    часовниците спряха да ехтят,
    и пак дълбоката река течеше.

    Обратно към съдържанието на броя.