Типи на племето кайова с рисунки.

 

 

Син съм на Тюркоазената жена.
На върха на Опасаната планина –
красив кон, тънък като невестулка.
Копитата на моя кон са като ахат със жилки в него,
глезените му са като тънко орлово перо,
краката му са бързи като мълнии.
Тялото на моя кон е като стрела със орлови пера.
Опашката на моя кон се носи като черен облак.
Товарът, който слагам, му е лек.
Свещеният ветрец косите му развява.
Гривата му е от късчета дъга.
Ушите на моя кон са налята пшеница.
Очите на моя кон са големи звезди.
Главата на моя кон е от смесени води –
от свещените води – жажда той не знае.
Зъбите на моя кон са от седеф.
Юзда в устата му е разноцветната дъга
и с нея аз го направлявам.
Когато конят ми изцвили, пъстри коне
го следват.
Когато конят ми изцвили, пъстри овце
го следват.
Богат ме прави моят кон.
Пред мен е спокойно,
след мен е спокойно,
под мен е спокойно,
над мен е спокойно,
навсякъде около мен – спокойно;
спокоен е гласът му, когато изцвили.
Аз съм Вечен и Спокоен.
Аз съм моят кон.

 

 

 

 

 

Традиционна песен на племето навахо, из „Къща от зора“ на Н. Скот Момадей, изд. „Народна младеж“ , 1985г., превод: Калина Филипова.
Оригиналната публикация на песента е в Dane & Mary Roberts Coolidge, The Navaho Indians, Boston: Houghton Mifflin, 1930.
Илюстрации: типи на племето кайова (племето на Момадей) с рисунки.