*

Имало едно време една царска дъщеря, която решила да се омъжи за онова момче, което би успяло да се скрие от нея. Царската дъщеря щяла да бие барабанчето си, за да търси момчето, и ако го откриела, щяла да го погуби, а пък ако не го откриела, щяла да го вземе за съпруг.

Разчула се новината по цялото царство и заприиждали много момчета, но никое не можело да се скрие така, че да не го намери царската дъщеря. Тя всичките ги намирала и после ги погубвала.

От една далечна страна тръгнало също едно момче да отиде и то при царската дъщеря и да опита да се скрие. Пътьом, то стигнало до една пустош край морето и там видяло една голяма риба, един орел, вълк и една лисица, които току се карали и не можели да си разделят главата на някаква мърша. Щом видели момчето, те си рекли:

– Ха, ето едно момче, нека то ни раздели главата, за да не се караме повече.

Захванало се момчето и разделило главата – на всеки по толкова, колкото се полага. Като видяла рибата, че добрина сторило момчето, извадила една люспа и му я дала:

– Ето ти тази люспа, момче – му рекла, – и ако някога те застигне голяма неволя, тъй че да ти потрябвам за нещо, ела насам и нажежи люспата, и аз веднага ще изляза да ти помогна.

И орелът извадил едно перо, а вълкът и лисицата – по едно влакно от козината си, и също му ги дали и му рекли същото, което му казала рибата.

– Останете си със здраве! – им рекло момчето и се запътило към царската дъщеря. Когато стигнало при нея, я попитало дали ще иска и то да се скрие.

– Е-е-е, момче, момче – му рекла царската дъщеря – и ти ли искаш да ти се съкратят дните? Защо си ми дошло от толкова далечно място и ти да ми се криеш? Е-е-е, момче, и във волов рог да се скриеш, пак ще те намеря аз! Но хайде, като искаш, иди и крий се!

Момчето отишло първо при рибата, запалило малко прахан и нажежило люспата. Щом ѝ замирисало, рибата излязла на брега.

– Защо дойде, бре, момче? – го запитала рибата.

– Дойдох, за да ме скриеш, посестримо, защото съм се обзаложил с царската дъщеря – аз ще се крия, пък тя ще ме търси, като бие барабанчето си. Ако ме намери, ще ме погуби, а ако не ме намери, ще я взема за невеста.

– Ела, момче, и влез в устата ми, за да те скрия – му рекла рибата и го глътнала. А после навлязла в дълбините морски и намерила там трите си дъщери.

– Зини, дъще, да влезна в тебе, за да скрием едно момче! – казала тя на едната си дъщеря.

– Зини и ти, дъще – рекла на другата, – за да влезне сестра ти в тебе, заедно с мене, та да скрием едно момче, приятел наш.

Същото казала тя и на третата дъщеря. И така влезнали те риба в риба и в едно се превърнали четирите риби, а по средата – момчето, в морските дълбини.

Станала рано на сутринта царската щерка и взела барабанчето си, за да търси къде се е скрило момчето. Ударила тя барабанчето си и първо го потърсила по земята, но не могла да го намери. Пак ударила барабанчето си, по облаците затърсила; търсила, търсила – и там не го намерила. Най-после тя вперила поглед в морето. И там го намерила – в рибите.

– Бре, какво беше това криене, татко, на това момче! – казала царската дъщеря на баща си. – Досега толкова много момчета се криха, но такова криене досега не ми се е случвало – по средата на четири риби!

Избълвали рибите момчето и дошло то при царската дъщеря.

– Е, девойко, намери ли къде бях? – запитало момчето.

– Намерих те, момче – отвърнала му царската щерка, – не беше ли вътре в цели четири риби, чак по средата на морето?

– Е, там бях, девойко, но пак ще отида и на други места ще се скрия.

Тръгнало то при орела. Запалило перото, което орелът му дал и той дошъл веднага.

– Защо ме търсиш, момче? – го попитал орелът.

То му казало същото, което казало и на рибата.

Качил го орелът на гърба си и се издигнал с него високо в небето. На другата сутрин царската дъщеря ударила барабанчето си и потърсила момчето в морето. Не го намерила. Като започнала да го търси обаче из облаците, във висините на небето, там го намерила, на гърба на орела. Разказала и това на баща си и двамата били удивени от това криене.

– Бре, да му се не види, татко, къде се бе скрило момчето! Открих го чак във висините на небето, на един орел покачено! – рекла тя на баща си.

– Ех, дъще – отвърнал бащата, – не ще и дума, браво на него за тая дързост! Грехота би било такъв юнак да погубим. Дай да видим по-скоро докъде ще отиде.

А орелът свалил момчето на земята и като си казали сбогом, то пак отишло при царската дъщеря и се представило пред нея.

– Е, царска дъще – рекло ѝ то, – намери ли ме къде бях скрит или не ме намери?

– Ох бре, момче, как те жаля, че ще загинеш младо-зелено! Трябва да знаеш обаче, че дори в рог на вол да си влязъл, за да се скриеш, аз пак ще те намеря. Но хайде, давам ти тая възможност – крий се колкото искаш, та дано да не те намеря! Отсега още ти казвам обаче: ще те открия. Но ти опитай. Не беше ли скрит тоя път във висините на небето? Не беше ли възкачен на един орел?

– Е, наистина, там бях – ѝ казало момчето, – честита царска дъще! Аз още два пъти ще се крия, пък да става, каквото Господ е отредил.

Така ѝ рекло момчето и отишло при вълка да се скрие. Отишло то там, където му дал вълкът влакно от своята козина. Извадило торбичката с огнивото и жегнало влакното от вълка в подпалената прахан. Едно помирисване само му трябвало на вълка и той на часа дотърчал.

– Какво има, момче? Какъв зор имаш, та ме викаш? Кажи, хич не бой се! – му рекъл вълкът.

– Зорът ми е голям, приятелю – му рекло момчето, – затова те повиках.

– Е, кажи ми да чуя – му рекъл вълкът – и хич се не бой, защото аз съм цар на всички вълци, и мога да ти помогна.

– Много ти благодаря, приятелю вълко, за твоята загриженост и за честта, с която ме удостояваш – му рекло момчето. – Мъката и зорът ми е, приятелю, да ме скриеш в някое скришно място, та да не може човек да ме намери; и три години да ме търси никога и на ум да не му дойде къде съм скрит. Защото съм се хванал на облог с царската дъщеря, която бие барабанчето си и ги търси момчетата, които се крият, като мене сега. Намери ли някого, тя го погубва; не го ли намери, той ще я вземе за невеста. Такъв облог имам с нея, приятелю вълко.

– На такъв хал си значи – му рекъл вълкът. – Ела с мене сега да те скрия и ако те намери царската дъщеря, браво ще ѝ кажа!

И вълкът взел със себе си момчето, та го завел в една пуста пустелия.

Завел го в едни дълбоки пещери, в едни дупки, скрити през девет планини в десета. Държал го там цели три дни и три нощи. На третия ден вълкът извел момчето от пещерите и го изпратил да ходи при царската дъщеря.

А царската дъщеря като станала, пак взела да бие барабанчето си, за да търси момчето. Когато го намерила, чак в дълбините на планините, тя много се зачудила и веднага викнала татко си.

– Татко, татко – рекла му тя, – какво е това чудно чудо от това момче! Виж къде се скрило, татко, – в дълбините на девет най-големи планини, при царя на вълците!

– Браво, дъще – ѝ рекъл бащата, – дано имаш късмет твое да е, защото никое друго момче не се е крило така, нито пък ще се скрие!

После дошло момчето и се представило пред царската дъщеря.

– Е, царска дъще – рекло ѝ то, – намери ли ме къде бях скрит или не ме намери?

– Че те намерих – намерих те, момче, при вълка скрито, но ми е жал, че млад и зелен ще загинеш, защото, както казах, и във волов рог да се скъташ, аз пак ще те намеря. Хайде, иди и крий се пак, момче, дано да имаш късмет и да ме вземеш за невеста – рекла му тя.

Тръгнало момчето и отишло на мястото, където лисицата му дала влакно от козината си. Запалило малко прахан и жегнало влакното на огъня. Щом го подушила, лисицата веднага дотърчала при момчето.

– Какво има, момче – му рекла тя, – каква мъка имаш, защо ме викаш? Кажи на сестра си кума Лиса, да чуе!

– Ех, сестро, кума Лисо – ѝ рекло момчето, – ще ти кажа и ще ти повторя, току не знам, дали ще можеш да ми помогнеш и живота ми да избавиш от тая царска дъщеря, която бие барабанчето си и все ги намира момчетата, дето се крият, та ги погубва. Ето това ми е мъката, кума Лисо, че и мене сега ще погуби, защото колкото пъти се крих досега, тя все ме намира. Това е последният път и идвам при тебе, та ти да ме скриеш. Ако ме намери и от твоето криене, ще ме погуби, а пък ако не ме намери, ще я взема за невеста и ще стана царски зет.

– Бре, тази мъка ли си имал? – му рекла кума Лиса, някак учудена от момчето. – Хич да не се боиш, братче мое, стига аз да съм жива и здрава. На кого ли не вече съм скроявала номера, само да знаеш! Та и на тази с барабанчето ще скроя, ама искам първо да ми кажеш, ти как си се крил и къде си се крил досега, за да знам после какво да направя.

– Ще ти кажа, кума Лисо – ѝ отговорило момчето. – Аз, след като минах тук, срещнах ви вас и ви разделих главата, отидох при царската дъщеря и се обзаложихме с нея да се скрия някъде, и ако тя ме намери, да ме погуби, а пък, ако не ме намери, да я взема за невеста.

– Е, добре, а после къде отиде? (И все така го подпитвала лисицата, докато ѝ разказвало момчето.)

– После, сестрицо Лисо – почнало своя разказ момчето, – след като се обзаложихме, първо отидох при рибата, с която ви я делих тука главата. Извадих си торбичката, отвързах я, извадих огнивото и камъчето, запалих праханта и нажежих люспата, която ми даде рибата, когато ви делих главата, и на часа дойде сирота риба. Като ѝ казах, че искам да се скрия, тя с голямо желание ме лапна в уста и влезе в дълбините на морското дъно, та ги намери трите си дъщери, и влезе в едната си дъщеря, после с нея влезе в сестра ѝ, и сестрите с нея и с мене влязоха в третата. И така ме скриха те – четири риби една в друга, по средата на морската дълбина. Когато се озовах на толкова скришно място, сестро Лисо, аз от радост щях да излетя, защото вярвах, че не ще може да ме намери. Хубаво, ама когато излязох и отидох при царската дъщеря, да я питам дали ме е намерила, много се зачудих, щом я чух да ми казва, че в четири риби съм бил скрит надълбоко в морето. И ми рече: „И във волов рог да се скриеш, пак ще те намеря; само съм учудена как си могъл така да се скриеш – в четири риби на дъното морско!“ Ето от това, кума Лисо, се уплаших, когато ми рече, че и във волов рог да се скрия, пак ще ме намери и ще ме погуби.

–Добре, а после къде отиде? – му рекла кума Лиса.

– После отидох при орела, сестро Лисо, и той ме взе на гърба си, та ме качи нависоко в небето, но царската дъщеря и там ме намери.

– А пък после къде отиде?

– После отидох при вълка, та и той да ме скрие; и вълкът много се постара и ме скри през девет планини в десета. Хубаво, ама тая юда царската дъщеря и там ме намери! Та ето на тоя хал съм аз, сестро, и сега – ти – баща, ти – майка! – ако ме избавиш от тази мъка, няма да забравя това твое добро вовеки веков!

Като изслушала кума Лиса момчето, тя се позасмяла и го повела да го скрие. Къде да го отведе да го скрие през нощта? – у дома на царската дъщеря, в нейната собствена овощна градина. В градината на царската дъщеря имало една ябълка, която раждала всеки ден по една ябълка, голяма колкото кош, и щом паднела на земята, царската дъщеря тутакси пращала слугите си, за да я занесат в нейната стая, там да стои ябълката. И знаейки това нещо лисицата, издълбала ябълката и пъхнала вътре момчето, а после я захлупила и така я замазнила, та хич да не се познава, че ябълката е издълбана. И така оставила момчето да седи в ябълката под дървото. И го научила също какво да рече после на царската дъщеря.

Като всяка утрин царската дъщеря погледнала към градината, да види дали под ябълковото дърво е паднала вече ябълка. Така и тази сутрин – погледнала тя и щом видяла, че има паднала ябълка, веднага пратила слугите си, да я вземат на носилка и да ѝ я донесат в стаята. И те я донесли и я сложили в долапа.

Взела после царската дъщеря барабанчето си и почнала да го бие и да търси момчето: първо – по земята, после – из морето, по небето, и по всички страни на света, ама не можела никъде да го намери. И тя на часа викнала татко си и му рекла:

– Ах, бре, татко, аз не можах да намеря момчето и ще стана за срам, че ще взема едно момче сиромашко! Казвай, казвай, пусто и щуро барабанче, къде е момчето, че сега ще те направя на парчета! И тъкмо понечила да го удари от земята, момчето, излязло от ябълката, та я хванало за ръка и рекло:

– Недей, царска дъще и моя мила невесто, не кърши барабанчето, че то не е от лисицата по-хитро.

Като видяла царската дъщеря това чудо, че момчето се е скрило в ябълката, нищо повече не казала, ами си се венчала за него, възцарила го и честито го направила.

– Браво, синко, за твоето криене – му рекъл царят на момчето – и халал да ти е щерка ми, за век да ти е честита !

 

*

 

Приказката е записана от Марко Цепенков („Фолклорно наследство“, том 2, с. 59-63). Настоящият текст е осъвременен и редактиран.
Илюстрация: Асирийско момиче с барабан, 700 – 900 г. пр. н. е.
Читателят може би ще обърне внимание, че четирите животни символизират четирите елемента: вода, въздух, земя и огън (интелект).