52

Пъстрият ястреб връхлита и ме упреква, и се оплаква
………………… от моето бъбрене и моето протакане.

И аз не съм опитомен. И аз съм също непреводим.
Надавам своя варварски вик над покривите на света.

Заради мен се бави последният бърз облак на деня
и верен като всички други, той хвърля моя образ там,
………………… подир останалите – върху сенчестия пущинак,
той съблазнява ме да стана дрезгавина и пара.

Аз тръгвам като въздух, вея бели къдри към избягалото слънце,
изливам плътта си на въртопи и я захвърлям на дантелени парцали.
И на калта завещавам – за да израсна от тревата, която любя.
Ако желаеш да ме видиш пак, търси ме под своите подметки.

Едва ли ще познаеш кой съм и какво искам да ти кажа,
но все пак ще ти нося здраве
и ще пречиствам, и ще укрепвам твоята кръв.

Ако пропуснеш да ме уловиш веднага, не се отчайвай,
пропуснеш ли ме тук, търси ме другаде.
Все някъде съм спрял и те очаквам.

 

 

 

Преводач Цветан Стоянов. „Стръкчета трева“, изд. „Народна култура“, 1965.

Илюстрация „Етюд на трева“, Дороти Хоксли.