Имам причини да не вярвам в свършека на света
и в своето собствено свършване да не вярвам.
Понеже времето е безценно,
понеже бързам за по-нататък,
ще кажа само някои от тях,
ще докажа неоспоримо безсмъртието
и ще махна с ръка към невярващите…
„има причини в изобилие“ –
както казваше един приятел
(впрочем, той си отиде
и не писа оттам,
но за това са виновни, сигурна съм,
пощенските услуги).
І причина е въздухът –
въздухът сутрин, натежал от роса;
въздухът вечер, перуников на цвят.
После:
1. Ароматите:
а) колендро, настъпено от случаен дъжд
б) цъфнала шипка
в) мащерка след коситба
г) овесени ниви
д) тежка орехова шума
е) и кошници ябълки
ж) влажна земя
з) бъз и коприва, обори, обгорено стърнище, сушени сливи, гъбена супа, бистра вода, винени бъчви, гърнета с мед, боровинки, мечо руно, руини, плетища, гъши ята, кучета, мента и тъмния дъх на човек.
2. Вятърът – пътешественик по призвание,
наричан нехранимайко от домоседите,
любовник на пролетта,
краевед, познат на местните хора,
ковчежник в кралския двор на облаците,
антилогик и антидуховник.
Причина ІІ са сезоните:
1. Лятото
с дълги поли от метличина,
с бели яки от повет;
лятото – любов до поискване.
2. Есента – птичи компас,
ориентиран на юг;
есента – параклис притихнал,
в който крушите капят.
3. Зимата – художник с дълга брада,
изрисувал за една нощ всички прозорци
и спечелил нашето „Ах!“.
4. Пролетта – Бах сред сезоните:
в катедралната тишина – пороища звуци,
гръм, гръмотевичен хор и…
растеж на трева.
Причина ІІІ е планината
с цялото свое войнство – канари, усои, гори, поточета, кладенци, с реките си, с поемите си от птици, с дългите разкази на зайците и сърните, с романите на мечите си леговища, с многотомните си хайдушки издания, с ораториите на легендите, с прелюдиите на пълнолунията;
планината – стъпка към неизвестното.
Причина ІV е морето,
специално измислено за кръглия кораб на Слънцето,
специално надиплено зарад чайките,
направено рехаво, като брезова сянка, заради рибите;
морето – чаша за пир,
издълбана от боговете.
Причина V са хората:
1. Децата, нагазващи в локвите
и разпръскващи страха от потопа,
задвижвани от стар механизъм,
останал тайна за възрастните;
децата – светли знамения.
2. старците – пазачи на фар,
в който спят урагани;
старците – напукани глинени съдове,
пълни с амброзия.
Има още няколко хиляди причини –
те са нанизани като броеница
и няма смисъл
зърната ѝ едно по едно да премятам.
Ще се спра само на доказателствата
и ще продължа по-нататък.
Доказателство Първо е наличието на самите причини.
Доказателство Второ е осъзнаването на съществуващото.
Доказателство Трето е радостта ми,
вдишвана с въздуха,
пренасяна от сезоните,
люляна от планината,
допълваща чашата на морето
и споделяна с хората.
Четвъртото доказателство
е надвисналият над главите ни Дамоклев меч,
въпреки който не вярвам в свършека на света
и не вярвам в своето собствено свършване,
въпреки пощенските услуги,
които още бавят писмото на приятеля ми.
Из „Начин на живот“, изд. „Младеж“, 1992.
Рисунката е на Чарлз Рени Макинтош (1868 – 1928).