Под открито небе

Писането е като да излезеш под открито небе
по време на антракта на Шекспирова пиеса
и да продължиш да гледаш и слушаш.

У теб сега няма друг живот, освен животът на полюшващия се кораб, който корабът пък заема от вълните, а те — от неведомите приливи на Бога.

Ужасяващо поетическо кредо е тази идея, че култивирането на ума изяжда сърцето. Но моето прозаическо мнение е, че в повечето случаи у тези хора, които имат силни умове и ги упражняват добре, сърцето се разгръща чак до бедрата.

Въпросът е: как от това „биоразнообразие“, от всички форми на живот, които поезията е развивала през хилядолетията, сме стигнали до монокултурата на съвремието?

… самата идея за пълноценна общност, която изключва идеята за пълноценна личност, е невъзможна.
Болестта на индивидуалния характер днес е специализацията.

Защото във всеки дом нещо липсва, ако него го няма, и на духа не достига милост.

Какво друго е тя, освен полъх на въздуха, на който перцата са дали форма?

Никога не губи скромността си, защото възгордяването замъглява способността да виждаш истината и величието на духа.

По отношение на плодовете на интелекта няма собственост…

Когато поетът говори за математика, той има предвид логика. Но когато математикът говори за поезия, той също има предвид логика.

… нито физиците, нито философите са дали някога убедителна характеристика на това, какво е „обективна действителност“, или на това, как физикът преминава от невъобразимата маса чувствени факти, от които тръгва, към построяването на обектите, които той нарича „реални“.

Кое не е така, мамини златни? Я излезте изпод полите!

"Пеат некогаш" отваря страниците си за своите читатели!