Буй, буй, Коледо!

да им коват златни ключи,
да отключат не́бо-земя́,
да отпуснат дребни деца,
да прослават Млада бога

Завръщане у дома

Ти различаваш ли вътрешната сила, способна да създава нов живот за духа, от посредствената каша, пасивно заемаща всяка форма, която ѝ се поднесе?

... ще оставите в паметта му завинаги спомен за онова енигматично великолепие, което цял живот ще го тегли да се върне обратно у дома – в красотата.

За слабоумието на богатите

Нищо друго, освен любовта към съвършенството, към „Бога“, към „неизразимата красота“ или нещо от този сорт, не може да превърне някого в индивид, с когото човек би искал да се срещне.

из „Песен“ VIII (откъс с анотации)

И за това смятам да се погрижа
да може да работи както му харесва,
или да си губи времето както му харесва,
винаги обезпечен.
...
Славата като всичко друго е станала „продукт“, който я желае, може да си купи от нея колкото иска или колкото може да си позволи.

…ако има героизъм тук, то той е в упорството, честността, търпението на самия поет, оказал се на бунището на един разпадащ се свят.

Поздравление второ

Раздърпайте полите на благочестивите,
за колене и глезени се разприказвайте.
А най-паче, при прагматичните идете –
вървете, позвънете на вратите им!
Кажете им, че нищо не работите,
и въпреки това, безсмъртие ви чака.

Сечи-фърляй (приказка)

На дявола му станало много криво, заплюл го той и рекъл:
– Троши си главата тогава, некадърнико! Цели три години те уча и на нищо не се научи. От тебе хаир няма да видим ни аз, ни баща ти!

из „Занаятчията“ (Средновековният златар)

… добрите умения, които определят авторитета на майстора, са неотделими от неговия морал.

Честта на еснафа е налагала и честността на майстора.

из „Българско обичайно право“

Всичките майстори от един и същ занаят съставляват еснаф.
Еснафът е установление с една строго определена организация, която е свързвала отделните членове. Организацията не е била установена от някакъв закон или друг писан правилник, а е създадена от обичай и традиция…

Философски фрагменти

Може би мисълта е причина за всяко движение на този свят и … целият наш свят е само въздействието върху материята на една Божия мисъл. …

Как въобще човекът е стигнал до идеята за свободата? Величествена идея!

Стихотворения

Със тоя устрем почна времето –
със тласъка нанякъде да се върви.
Във порива да се разпука пъпката
и ядката на вакуума
да почне да цъфти.

От дири в нишки: лабиринти

… демоните, привлечени от плетеницата към повърхността, са така заинтригувани, че не могат да преминат нататък, без да се опитат да разплетат нишките или да разрешат загадката.

Писателите и парите

Много често издателите, колкото и да са хитри и опитни, нямат представа какво вършат. Съвсем основателно биха могли да използват онзи афоризъм (съчинен от Кокто по друг повод): „Тъй като не разбираме мистериите, нека поне се преструваме, че ние ги организираме.“

Кореспонденция относно „Новата скулптура“ в сп. „Ди Егоист“ (1914 г.)

Съвременната цивилизация ражда хора с кокоши умове и ние, наследниците на магьосници и магове, ние, художниците, които толкова време бяхме презрени, сме напът да надделеем.

Колко интелигентно досадникът Аристотел е поставен на мястото му!

Тази способност да се вълнуваме не е равнозначна на способността ни да критикуваме, а на тази да ценим изкуството. Няма нужда двете да се смесват.

Конкурс на „Пеат некогаш“ за есе или статия!

Езикът на поезията атрофира, ако загуби връзка с ежедневната реч. Но той не може да бъде просто ежедневна реч, както танцът не може да бъде просто ходене. [Ако тестваме съвременната поезия по този критерий, какво ще се види?]

Ламцадрица

Каква потресающа гледка – фарс без смях!

Очаквайте скоро и брой 36 за електронни четци!
Свали брой 35 „Митологема“:
• azw3 за Kindle
• epub за други четци.

„Пеат некогаш“ излиза три или четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте електронния ни магазин тук.

Илюстрация на заглавна страница: древноегипетска фреска от гробницата на Небамун, XIV в. пр. н. е.