Митологема

И митотворчеството е единственият начин, който културата като форма на живот, живота на общността, е измислила, за да съхранява този друг ред и да говори сама на себе си през вековете – така както и индивидуалното човешко същество говори само на себе си във времето, ще рече – мисли!

Големите митове… са митовете, създадени от велики хора. Защото най-очевидният факт относно създаването на митовете по един странен начин сякаш се е изгубил от поглед – а той е, че не можеш да сътвориш мит, ако нямаш с какво да го сътвориш. Не можеш да разкриеш тайна, която не знаеш.

...пред него: златна градина,
божа градина, насред градина –
дърво високо,
ствола му – лапис лазули,
гранките – лазурит.

Всъщност всеки народ изглежда е привнесъл в този сложен символ типа дърво, което е смятал за най-ценно.

Кипарисът, това елегантно и едновременно с това величествено дърво… изглежда е притежавал в техните очи и не по-малко ценното качество да съчетава в самото си устройство мъжкия и женския пол, или иначе казано, и активната, и пасивната сила – точно както ги единява в себе си и Създателят, без да губи своето единство.

найде дре’о кипаро’о;
во коренот змех му лежит,
на връво’и славей пеит.
Ми се скрила Будин Яна
зме’отому под крилята

Идеята, че картата на земята може да бъде направена от песни и да бъде визуализирана чрез картини и рисунки с пясък, много ме впечатли тогава, но все още не разбирах силата на тези пътеки.

Ако това, което носиш,
ти тежи – не си на пътя си;
щом ти олекне – там си.

И ей го змея! Стигнал до мостчето, но конят му не ще да мине.

Не само мелниците на боговете мелят тук, но и голямата вселенска мелница на звездното небе се върти и от нея пада звездно мливо на нашата планета.

Бихме могли да го наречем „красота“ и красотата е едно от хилядите му лица.

…дори нашите занимания да се окажат заешка дупка, в която преследваме недостижима цел, цялата наша употребена енергия няма да е нахалост, ако успеем от това търсене да материализираме съвсем различни идеи…

Ако математиката наистина представлява бягство от реалността, то реалността не може да избяга от математиката.

А много от вас, драги читатели, вероятно си мислят, че общо взето е без значение в какво точно състояние се намира литературата ни. Ако мислите така, грешите. Каквато ни е литературата, такива сме и ние.