Чувам

Чувам, по лунния път някой ме следва безкрайно
и в моите стъпки сади семена...

Еднократно

Не е пътека – намек за пътека е.

В дрезгавината

И как от дрезгавината на неговото питащо неведение изникват, като нови, очертанията на света, в неговата проникновена красота.

из „Тежки времена“

– Факти – аз искам факти. Тези момчета и момичета трябва да научат Фактите, и нищо друго. Само Факти трябват в живота. Останалото изкоренявайте и друго не сейте.

Изпращачът на страст

Онова, за което не може да пише, е дим.
Композиции дни, отпътували страстно за никъде.

из „Теория на Земята“

Така ние започваме да виждаме ред, достоен за Божествената мъдрост, там, където досега сме си мислели, че виждаме игра на случайности, или абсолютно безредие и бъркотия.

История на ябълката

Мисли́ за тази скорост на плодене и раззеленяване
(зелено алено тръпчивост аромат)
за скоростта на падане със клона за скоростта на гниене.

Ламцадрица

Нашата поезия е в такова плачевно състояние, че ако беше животински вид, спокойно можехме да я отбележим в книгата на изчезналите видове.

Изкуство и природа (из „Камъните на Венеция“)

Тъй че не се страхувай, читателю, да отсъждаш между природата и изкуството – стига да обичаш и двете. Ако можеш да обичаш само едно, нека то да е Природата.

Гьоте като учен

По това време всички науки за природата се възприемат като една: естествознание, или „естествена история” – това е „науката“. Тя е поле на жив диалог и вълнуващо търсене и Гьоте се впуска в нея още от самата си младост.
…всичко е живо, животът е себеизграждане (Bildung), а себеизграждането е самозапазване в процес на постоянна метаморфоза.

Метаморфоза на растенията

Без да претендираме, че сме открили първичните движещи сили в действията на природата, насочихме вниманието си към външния израз на силите, посредством които растението постепенно преобразува един и същи орган.

Скици по морфология

Външният облик, формата, е нещо променливо: възникващо и загиващо. Учението за формите е учение за превращенията. Учението за метаморфозата е ключът към всички знаци на природата.

из „Пътешествие в Италия”

Обичайните растения, както и въобще предметите, познати ни отдавна, в крайна сметка престават да пораждат мисли у нас, а какво е просто да гледаш без да мислиш?

Какво означава да си ленивец?

Ние сме примамени и мотивирани от привидно безкрайните възможности на онова, на което вече сме способни. Собственото ни невежество не успява да ни наложи никакви ограничения.

„Пеат некогаш“ излиза четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте новия ни магазин тук.