Естеството

Чувам, по лунния път някой ме следва безкрайно
и в моите стъпки сади семена...

Не е пътека – намек за пътека е.

И как от дрезгавината на неговото питащо неведение изникват, като нови, очертанията на света, в неговата проникновена красота.

– Факти – аз искам факти. Тези момчета и момичета трябва да научат Фактите, и нищо друго. Само Факти трябват в живота. Останалото изкоренявайте и друго не сейте.

Онова, за което не може да пише, е дим.
Композиции дни, отпътували страстно за никъде.

Така ние започваме да виждаме ред, достоен за Божествената мъдрост, там, където досега сме си мислели, че виждаме игра на случайности, или абсолютно безредие и бъркотия.

Мисли́ за тази скорост на плодене и раззеленяване
(зелено алено тръпчивост аромат)
за скоростта на падане със клона за скоростта на гниене.

Нашата поезия е в такова плачевно състояние, че ако беше животински вид, спокойно можехме да я отбележим в книгата на изчезналите видове.

Тъй че не се страхувай, читателю, да отсъждаш между природата и изкуството – стига да обичаш и двете. Ако можеш да обичаш само едно, нека то да е Природата.

По това време всички науки за природата се възприемат като една: естествознание, или „естествена история” – това е „науката“. Тя е поле на жив диалог и вълнуващо търсене и Гьоте се впуска в нея още от самата си младост.
…всичко е живо, животът е себеизграждане (Bildung), а себеизграждането е самозапазване в процес на постоянна метаморфоза.

Без да претендираме, че сме открили първичните движещи сили в действията на природата, насочихме вниманието си към външния израз на силите, посредством които растението постепенно преобразува един и същи орган.

Външният облик, формата, е нещо променливо: възникващо и загиващо. Учението за формите е учение за превращенията. Учението за метаморфозата е ключът към всички знаци на природата.

Обичайните растения, както и въобще предметите, познати ни отдавна, в крайна сметка престават да пораждат мисли у нас, а какво е просто да гледаш без да мислиш?

Ние сме примамени и мотивирани от привидно безкрайните възможности на онова, на което вече сме способни. Собственото ни невежество не успява да ни наложи никакви ограничения.