През лабиринта

Колко примитивен или колко развит е един свят си личи по чувствата, с които хората гледат на нещата и мотивират действията си.
Умът ми е градина, в която се разхождам с удоволствие.

Всеки петстотин квадрата земя притежават своя собствена природа и всеки няколко метра дават ново тълкувание на това естество… клоните, вейките и листата на едно дърво карат въздуха, сред който всички те съществуват, да откликва и да се включи в деликатната игра на неуловими сили.

От много отдавна у мен има едно силно усещане, че езикът на науката не е достатъчен, за да предаде вярно действителността. Но кой разполага с език, който ни дава да проникнем по-далеч и да кажем повече неща, които учените не могат въобще да изразят? Това е поезията…

Очарованието на живота
навярно е в хазарта, закодиран в него.
В метежа на случайността,
разбъркващ плановете ни амбициозни.

Ако нас ни турят под пресите за налягане и ни сковат, това не значи, че сме станали мъртви. Един ден ще дойдат други, ще разбият с трясък килиите и ще чуят нашите разкази, макар и бавно, макар и буква по буква…

Видях нощес градините да се издигат към небето,
дочули дебнещите стъпки на сланата.

Според записаното, през XIV век духовенството на катедралата играело обредно хоро с топка върху лабиринта на пода на катедралата…

Логиката диктува, че логиката не е достатъчна, както би могъл да се изрази Гьодел, ако толерираше парадокси.
Лесното за интуицията се оказало удивително трудно за логиката.

Тук Леонардо задава общ закон на биологията – един закон за растежа на растенията без прецедент. Следвайки този закон, художникът навлиза в тайните на органичната форма. Интуицията е намерила хубав израз тук.

За детското въображение образът на лудия професор е много по-притегателен от умния професор, не само заради уменията и интересните изобретения, но и заради хаоса, който носи. С него никога не е скучно.
В науката поддържането именно на това детско любопитство и подход, необременен от конформизма на академията (а по-рано и на църквата), води до големите открития.

Да се отрече искреността в литературата означава да се подкопае самата ѝ същност на изкуство. А да се отнеме на изкуството възможността да говори истината е най-коварната хватка на режима.