Изцелителна песен

Къща, съградена от зора,
от вечерна светлина съградена,
къща, съградена от тъмен облак,
от мъжки дъжд съградена …

Възелче за памет

Колко често човек стои пред света в недоумение! … Каква е тази божествена драма?

Майсторът на стрели

Човек никога не стига до края на подобна история.

Слънцето на нашата разумност

Словото е не просто най-важното нещо в света ни, то Е светът ни.
Извън назованото, ние не съществуваме. И нещо повече: както назоваваме света, така го живеем. ... Всяка загубена дума е загуба на част от света.

Жрецът на слънцето (из „Къща от зора“)

… и аз съм заставал лице в лице с нещо свещено и вечно. Нещо извън времето, наистина извън него…

Изгубени снимки (из „Дневници в мерена реч“)

Когато минавам по пътеката
и чувам птиците,
забравям, че съм човек.

Красив кон, тънък като невестулка

Копитата на моя кон са като ахат със жилки в него,
глезените му са като тънко орлово перо…
Аз съм моят кон.

из „И за покрив звездно небе“

Някъде по това време той започна да носи вкъщи нови, по-различни думи. По-дълги, силни и диви.

Език, култура и мислене

Но ето че през вековете, над тази тема са се упражнявали и множество могъщи, просветени умове.

Из “Търсещият ум” — писмата на Хю Кенър и Гай Давенпорт

Целият смисъл на една книга е съсредоточен в това какво се случва в петте минути, след като я прочете човек.

Казвали са ми, че хуморът ми бил прекалено жесток, но не го вярвам. Хуморът винаги крие в себе си любов…

Свършено е с киното („И корабът пътува“)

Стоя по ъглите на улиците, наблюдавайки как светът се променя, как киното се променя. По ъглите на улиците виждаш всичко….Това е единственият начин да видиш как се променя светът, накъде вървят нещата.

За яйцето, кокошката, вселената и симетрията

…много често, когато търсим първопричината, понятията на които почива въпросът ни губят своя смисъл. Въпреки това си струва да продължим да търсим отговора, следвайки духа на въпроса….

Истина и красота в математиката

Тук думите на средновековния философ добиват своя смисъл. Бог е сфера, чийто център е навсякъде, а обиколката ѝ – никъде.

Ламцадрица

Току-виж и ние сме решили да се качим на магарето си и да обиколим страната – ще повдигаме воала на мистерията срещу левче, а полите, под които се крие едната ни гола сабя, срещу две.

„Пеат некогаш“ излиза четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте новия ни магазин тук.

Илюстрация на заглавна страница: снимка на екзопланета от телескопа Хъбъл, НАСА.