Сонет към Орфей

Дърво израсна. Чак до небесата!
Орфей запя! В ухото – ствол висок!
Светът немееше. Но тишината
бе превращение, начало, скок.

Силуетът на фрагментите

А за да се крепи един ум на този ръб се иска сила.

Това предполага, че преводачът, един същински Янус, гледа и в двете посоки и знае какво върши – знае, че се занимава с обществена дейност – и нито пълни местната традиция с клишета и петостепенни произведения, нито с некадърността или безотговорността си разваля оригинала, създавайки заблуди, ще рече, прегради между двете култури!

За пайдейата

Цицерон, който отлично е знаел старогръцки, не успял да открие равностойно понятие на пайдейа, а се задоволил с "обработка на душата".

Традицията

Традицията е красота, която искаме да съхраним, а не вериги, в които да се оковем.

Фрагменти (първа част)

Каквото читателят може сам – оставям го на него.

из „Юношеството на човечеството“

Тези факти ни казват достатъчно. От тях можем да извлечем общото твърдение, че културата живее в душата на човека, че човекът се е обърнал към себе си и се е самовглъбил, че светът, в който живее сега е нов – този свят е културата, която сам е създал.

Лютнята на Гасир

И понеже не можеш да бъдеш цар, ще бъдеш певец.

Фрагменти (втора част)

Когато мислим за бъдещето на света, винаги имаме предвид къде той би стигнал, ако продължи да се развива, както го виждаме да се развива днес; не се сещаме, че светът не се развива по права, а по крива линия и постоянно променя посоката си.

Стъпките на водата

Като саксия
в музиката на растежа
съм заслушан.
Като от плод пращяща кошница
узряването ме вълнува.

Щрихи към „интелектуалната ми автобиография“

В мен, като че ли е вроден един постоянно дишащ импулс към нещо, което би могло да се нарече независимост – равна на тенденцията ако не към свобода, то поне към своенравност. Или – към опърничавост.

На пато (Ако има кой да се удзре)

И те тека она па разбира, дека свето е кръгъл като тиква и ю иде главата да си откине. Я не знам що ю пречи тая работа!

Ламцадрица

Ще си признаем, драги читатели, че настаналото веселие въодушеви всички ни и цялата редакция дружно вдигна тост за всичките лоши стихотворения на света! Да живее лошата поезия, която ни разсмива до сълзи!

„Пеат некогаш“ излиза четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте новия ни магазин тук.