Вятърът край олтара
Какво общо може да има между къпането, вятъра край олтара, песните и държавността? А. … Може би без ред няма държавност, а без знание и усет за природния ред – именно за вятъра и акустиката на струните – няма как да има ред в човешкия свят.
Песента на певеца с арфа от гробницата на цар Интеф
Род отхожда и род дохожда –
така е било и така ще бъде.
…
Сърцето следвай, накъдето тегли...
Корените на честта
Сред заблудите, завладявали умовете на огромни маси хора в различни периоди, може би най-удивителната – и със сигурност най-неправдоподобната – е съвременната тъй наречена „наука“ на политическата икономия…
Питай времето
Времето се създава от събитията. В един свят, в който нищо не се случва, не би имало време…. Самият човек се определя от две събития. Едното е събитието на биологичния му организъм, в което той е или като костенурката, или като заека. Другото е събитието на неговото съзнание.
Заръка
Вървете, мои песни, при самотните и неудовлетворените,
вървете при тревожните, вървете при робуващите на порядки...
Прекият опит
Научните обяснения за света често са трудни именно с това, че настойчиво се опитват да ни представят една „обективна“ реалност, която не може да бъде предмет на прекия опит.
Две стихотворения
Аз със рибите пях. Разговарях с дълбокото.
Проумях слабостта – до последния нерв.
Животът на дърветата
„Каквато и да е професията Ви, и дори и да не се занимавате с нещо вредно, ще дойде ден, в който ще се запитате дали не си губите времето.
Има само едно изключение: когато човек сади дървета, винаги е сигурен, че върши добро.“
Математиката и безкрайността
Безкрайността обаче не е просто част от математиката, по същия начин, по който разумът не е просто част от душата – тя е нейното сърце.
из “Бележниците на Леонардо да Винчи”
Най-възхитителната фигура е онази, която чрез действията си най-добре изразява страстта, която я движи.
Интервю с Ганка Михайлова
Ние все още не можем да си дадем сметка какво сме изгубили с изчезването на тази традиционна култура.
Така че традиционната култура, която е една par excellence митологична територия, е култура на смисъла, култура на идеите, за разлика от съвременната технологична култура, в която се търси само прагматичното удобство във вещта и която изсушава индивида...
“Пеат некогаш” излиза три или четири пъти в годината. Можете да ни следите на страницата ни във Фейсбук или като се абонирате за бюлетина ни. За да поръчате нашите издания и книги от нашите автори, вижте електронния ни магазин тук.
Илюстрация на заглавна страница: “Циклама”, акварел, рисунка на Джон Ръскин, 1873 г.
Под цветето пише: In Coelum tendit/ Nec Terrae obliviscitur – Стреми се към небето, но земята не забравя.