1.
Камъни-пътепоказатели. Всеки пътник оставя по един върху купчината.
2.
Япония:
Камък върху загладения с гребълце пясък.
Сянката, която камъкът хвърля.
3.
Учителят Шън Кун, известният будистки монах, водел проповедите си край реката в подножието на планината Ху Циоу. Хиляди хора идвали да ги чуят, но никой не можел да разбере за какво говори. Грубите камъни в потока обаче се изправяли, покланяли му се и кимали в съгласие.
4.
Ацтекски метод за откриване на скъпоценни камъни:
Излез преди изгрев.
Погледни на изток.
Докато слънцето изгрява, наблюдавай внимателно. Не мигай.
Ще видиш тънък стълб от пара – камъкът е там.
Ако не видиш нищо на земята, копай дълбоко.
5.
Хората са камъни.
Девкалион и Пира единствени оцелели след потопа на побеснелия Зевс. Били самотни на земята и потърсили богинята Темида за съвет. Тя им казала да разхвърлят през рамо костите на Великата Майка. След като разбрали, че костите на Великата Майка са камъните, започнали да ги мятат през рамо. Неговите се превърнали в мъже, нейните – в жени.
Така камъните (laas) станали хора (laos).
6.
Двама мистици от XIII век:
Майстер Екхарт: „Камъкът е Бог, но не го знае, и именно това негово незнание го прави камък.“
„Камъкът също е изпълнен с любов и неговата любов копнее за земята.“
Мехтилда Магдебургска: „Един ден с очите на моята вечност, в блаженство и без никакво усилие, видях един камък. Беше като огромна планина в много цветове. Беше сладък като божествени билки. Попитах камъка, „Кой си ти?“. Отвърна ми: „Аз съм Исус.“
7.
От Ян – жега и сухота. От Ин – студ и влага.
През V век имало една пещера на стръмния североизточен склон на планината И-Ту. Човек палел свещ и навлизал дълбоко в пещерата.
Вътре, на няколко метра един от друг, се намирали два камъка – Ин и Ян.
Във време на суша, човек биел с камшик камъка Ин и дъждовете идвали. При наводнение човек биел камъка Ян и небето се прояснявало.
Онзи, който биел камъка обаче, не живеел още дълго.
8.
Уелс:
Където и да бъде преместен, бедреният камък, наречен така заради приликата му с човешкото бедро, на следващата сутрин все се озовавал обратно на мястото си. Веднъж хората го вързали с вериги за един по-голям камък и го хвърлили в морето. На сутринта отново бил на мястото си.
Камъни, които носят злато. Камъни, които те карат да си спомняш всичко, камъни, които се свиват и разширяват. Камъни, които хващат и не пускат нечистите хора, камъни, които церят бяс, камък по пътя, от който ти излиза брадавица на палеца, ако го докоснеш. Гигантите, които имали камъчета в обувките и сега тези камъчета са морените. Камъни, които някога са били хора, а сега плащат за греховете си.
Едгар Миролюбивия забранил боготворенето на камъни.
9.
„Йогависиста“ е много дълга поема, написана някъде между VI и XIII век в Кашмир, и съставлява онова, за което не е имало място в „Рамаяна“. Една от историите разказва как мъдрият Васиста, прекарал в транс 100 години, срещнал млада и красива жена. Той отишъл с нея в дома ѝ, накрая на вселената, където се намирала планината Локалока (битие-не-битие), чийто връх е покрит с камъни. Жената живеела там със съпруга си, възрастен брамин, в един от тези камъни, който е сам цяла вселена. Тя се оплакала, че мъжът ѝ я създал с въображението си, само и само да си намери жена, както е предписано в свещените текстове, но сега прекарвал цяла вечност в изучаване на Ведите и бил напълно лишен от страст. А тя била безсмъртна и вечната ѝ младост се хабяла напразно. Той пък се оплакал, че тя била заключена в свят на илюзии и силни желания и го създала с въображението си, за да има съпруг в тази вселена, която нейният ум е създал в един камък.
Той казва: „Онзи, който сънува, става човек в съня на някой друг.“ Тя казва: „Животите ни нямат смисъл.“
10.
Според вярата кандомбле, Оришасите, богове на Йоруба, наричани „светци“ в Бразилия, обитават камъните ота. Камъкът ота позволява на жрицата – „майката на светеца“ – да го открие. Тя измива камъка с кръв, мед, палмово масло или вода, примесена със свещени билки, повива го, слага го в саксия или в изсушен калабаш [тиква кратуна]и го поставя на олтара в заключена тъмна стая. Никой освен нея не го вижда. Хората оставят храна за „светеца“ и казват, че той расте в своя съд.
Един такъв камък, конфискуван от полицията през 20-те години на XX век, когато властта опитала да забрани кандомбле, бил изложен за кратко в полицейски музей, заедно с конфискувани оръжия и снимки от аутопсии. Един антрополог успял да го види – сивкав, объл, обикновен камък. Вярващите се възпротивили срещу излагането му пред публика и камъкът ота бил прибран. Но не могъл да бъде върнат, тъй като никой не знаел на коя „майка на светеца“ принадлежал. Сега той се намира в някой полицейски склад в Байа, а силата му продължава да расте.
11.
Камъните, казва през XVII век Томас Никълс, могат „да направят хората богати и сладкодумни, да ги предпазят от гръмотевици и светкавици, от чума и болести, могат да извикват сънища, да даряват сън, да предричат предстоящото, да даряват мъдрост, да подобрят паметта, да носят слава, да противодействат на магии и чародейства, да гонят мързела, да вдъхват храброст, да пазят непорочността, да укрепват приятелства, да потушават разногласия и разпри, както и да правят хората невидими.“
Дилема: Камъкът може да донесе късмет, но понякога носи нещастие. Защо? Също през XVII век, Анселм де Боот, придворен физик на Рудолф II Немски, казва, че Бог праща ангели, които да живеят в камъните, „за да пазят хората от опасности или да им помагат да добият божия благодат“. Но и дяволът можел да се „промъкне в естеството“ на камъка, така че хората да се влюбят в камъка и да забравят за Господ. Това обяснява, казва той, особено зловредната сила на тюркоаза.
12.
Кибела, анадолската богиня на земята, обичала черните камъни.
В Китай, Безсмъртните ядели единствено бели камъни.
Халифите на Абасидската династия вярвали, че авторитетът им нараства, ако имат червени камъни.
Народът Ака в северозападна Индия почита предците си, които обитават жълтите камъни.
Сър Уолтър Рали твърди, че Амазонките, жените воини от Ориноко, разменяли с испанците злато срещу зелени камъни.
Казват, че се спи по-добре, ако в леглото има сини камъни.
Когато Орфей засвирел на флейтата си, камъните се подреждали около него.
13.
Оле Борх, Копенхаген, XVII век:
„Когато скъпоценните камъни се използват в медицината, трябва да бъдат смлени на толкова фин прах, че, ако го сложим на езика си, да не стърже зъбите или, както казва Гален, този прах трябва да е толкова ситен‚ колкото онзи „който духа в очите“. Тъй като често аптекарите не стриват достатъчно внимателно камъните, помолих един студент по медицина, на квартира при мен, да прекара един месец в стриване на няколко такива камъка. Дадох му изумруди, хиацинти, сапфири, рубини и перли, по една унция от всеки. Понеже камъните бяха в началото големи и груби, натроши ги първо в едно добре полирано желязно хаванче. Сетне, със стъклено чукало продължи тази работа по няколко часа всеки ден. След като минаха три седмици, стаята му, която беше сравнително голяма, се изпълни цялата с благоухания, най-разнообразни и приятни. Тази миризма, много подобна на мириса на виолетки през март, се задържа в стаята за още три дена. И понеже няма откъде другаде да е дошла, сигурно е, че е дошла от стритите скъпоценни камъни. “
14.
Псевдо-Плутарх е автор на творби, приписвани на Плутарх, които Плутарх всъщност не е написал. Може да е един човек или няколко. Есето му „За реките“ е едно изчистено и сбито изброяване на имена, случки на насилие и забранен секс, пасажи по ботаника и геология. Цитира творби от Агатархид, Архелай, Аристобул, Дерхилий, Доротей Халдееца, Хераклит и Никий от Малус – всичките озаглавени „За камъните“. Има съмнения дали тези текстове, всички изгубени, изобщо са съществували.
В река Хидасп има един светещ камък с цвят на маслина на име Лихнис, който може да бъде намерен само при намаляваща луна чрез свирене на флейта.
В реката Пактокъл има камък на име Арурафилакс. Лидийците го поставят на вратите на съкровищниците си, понеже когато крадци приближат, издава такъв оглушителен вой като от тромпет, който преследва крадците, докато не се хвърлят от някоя скала.
Недалеч, на връх Тмолус, има камък, който променя цвета си четири пъти на ден. Девиците го търсят, защото ги предпазва от нападения, но рядко го намират.
В река Меандър има камък на име Софрон. Ако го хвърлиш в скута на някого, той полудява и избива близките си. Близо до там, на връх Стипулос, има камък с обратното действие – той увеличава любовта на синовете към бащите им.
В река Нил се намира камък, който прилича на бобче. Видят ли го кучета, спират да лаят.
В река Ахелой има камък на име Линург. Желанието му за единение е толкова силно, че ако го хвърлиш върху купчина чаршафи, той става бял като тях.
15.
Кабалистите казват, че светът бил създаден чрез двайсет и две букви, които са камъни, „отломени от името на Господ“. Сефер Йецира, книгата на Сътворението, разказва за безбройните комбинации, които могат да бъдат направени от изброимите неща:
„С два камъка могат да се построят две къщи, с три камъка – шест къщи, с четири камъка – двайсет и четири къщи, с пет камъка – сто и двайсет къщи, с шест камъка – седемстотин и двайсет къщи, със седем камъка могат да се построят пет хиляди и четиристотин къщи. Започни оттук и помисли какво устата не може да каже и какво ухото не може да чуе. “
Бет-ел, „домът Господен“ е едно от имената на Бог, както и името на свещени камъни. Яков, спящ на възглавницата си от дванайсет камъка, които са Дванайсетте племена, сънува как ангели се качват и слизат по стълба, която води към небето. Вижда лицето на Бог, за което си мисли, че е лицето на Бога Авраамов и именува мястото от съня си Бет-ел. Дванайсетте камъка се слели в съня му в един – един народ, – и Яков поставил този камък да служи за олтар. Но хората в Бетел вярват, че има друг Бог на име Бетел и го почитат на камъка на Яков.
Камъкът е твърд и издръжлив, значи е в постоянно движение.
16.
През март 1887 г. в Австралия, г-н и г-жа Лардж, които живеели с петнайсетте си деца в усамотена ферма някъде край Мъджи, съобщили в полицията, че разни черни камъни, някои от които тежали по повече от килограм, падали в къщата им и се приземявали с глух трясък. Изглеждало сякаш падат през покрива, но не оставяли дупки в него.
Това се случвало всяка нощ и стотици хора дошли да го видят с очите си. В един вестник написали, че „след като падне някой камък, децата от семейството го вземат и, възхитени, го носят на посетителите.“ Един от тях казал: „Лесно е да се убедят суеверни хора, че разни неща са факти. Но нека скептиците отидат в къщата и поседят в стаята с тези двама души, докато камъни падат навсякъде около тях. Интересно ми е да чуя какво ще кажат тогава.“ Полицията не успяла да открие обяснение и след време семейството напуснало къщата.
17.
Също близо до Мъджи има градче на име Сейнт Филънс.
Свети Филан се родил през VIII век с камък в устата, като Бао Ю, героят от „Сън в алени покои“. Баща му, ирландски принц, така се уплашил, че изхвърлил бебето в близкото езеро. Един свещеник, който минавал оттам, го спасил и за благодарност, майката на Свети Филан приела християнството и заедно със сина си отишли в Шотландия. Филан станал монах. Лявата му ръка излъчвала светлина, така че можел да чете Писанията в тъмното. С чудотворните си способности изцерявал лудите. Хиляда години по-късно, близо до руините на неговия манастир, лудите все още били връзвани и оставяни във вода за една нощ.
В Килин, където Свети Филан е почитан, има девет речни камъка, които той е осветил. Всеки камък действа на различна част от тялото. Вадят се от реката веднъж в годината и се поставят върху купчина слама. Енориашите вземат камъка, който им трябва и потъркват с него болното място.
18.
Стихотворение от Карлос Друмонд де Андраде, символът на бразилския модернизъм, от 1930 г.:
В СРЕДАТА НА ПЪТЯ
В средата на пътя камък стоеше.
Камък стоеше в средата на пътя.
Камък стоеше.
В средата на пътя камък стоеше.
Никога не ще забравя
тази случка из живота на очите ми преуморени.
Не ще забравя как в средата на пътя
камък стоеше.
Камък стоеше в средата на пътя.
В средата на пътя камък стоеше.
19.
Камъните-пътепоказатели са порта или стълба към небесата.
Херма, купчината камъни на някой кръстопът или граница, се превърнала в Хермес, хитрият бог с неизброими атрибути, както и в правоъгълен камък с глава и фалос, на който понякога е изобразяван брадат Хермес, понякога Атина (Херматина), а понякога и Афродита (Хермафродит). Хермес, вестоносецът, връзката между света на боговете и света на хората.
В ранното Християнство, Хермес се свързвал с египетския бог Тот и в този синкретизъм се родил Трижди Славният, Хермес Трисмегист, покровител на астрологията, алхимията и магията, самотният мъдрец, отшелникът, който проповядвал единството на бог и вселена, нещо като светец за Ренесансовите еретици – херметиците. „Както на небето, така и на земята“: мъжкото е женско, оловото е злато, морените на боговете са камъчетата на хората.
20.
Заклинание от Асирия:
Чудните камъни! Чудните камъни! Камъни на изобилие и радост,
Сияйната плът на боговете.
Камъкът хулалини, камъкът сигару, хулалу, сунду и укну.
Камъкът душу, скъпоценният елмешу, съвършено красив като небето.
Камъкът пингу, обкован със злато, който
виси на светлите гърди на краля.
Азагсуд, велик пророк на Бел, накарай ги да заблестят, нека да искрят!
Три хиляди години по-късно вече не знаем кои са тези камъни. Име и камък са се разделили.
21.
Според Самотния Човек, шаман на сиуксите Тетон, „Земята е под закрилата на нещо, което е понякога видимо за окото. Би си помислил, че това нещо се намира в центъра на земята, но образите му, малки и големи, са навсякъде. Това са свещените камъни.“
Някъде през XIX век Мечешка Огърлица бил на лов за бизони, когато паднал от коня си върху купчина камъни. Когато се събудил, казал, че камъните били „хора, превърнати в камък“. Той станал „сънувач на камъни“ и можел да накара камъните да прелетят във въздуха и да му покажат къде има бизон или изгубен кон, да му открият дали се задават бойни отряди или кой воин е бил убит в някое далечно нападение. Седящият Бик помолил камъните да го направят прочут и Мечешка Огърлица му дал камък, който той носил около врата си цял живот. Погребали го с него.
22.
Мечешка Огърлица дарил тази песен на сина си, Галопиращ Гръм:
Някой някъде
говори
От север
народът на свещените камъни
говори
Ще чуеш
как някой някъде
говори
Шаманите на чероки можели да предизвикат нечия смърт, като погребат в земята седем червея и седем жълти камъка.
23.
Ирландският светец Колумба, подобно на Яков, спял на възглавница от камък. По-късно тя се превърнала в негов надгробен камък. Сънищата му не са записани.
Той взел камък от река Неса и казал: „Вижте този бял камък, с който Бог ще изцери много болести в тези езически земи.“
Така и станало. Щом поставяли камъка в чаша вода, той не потъвал, а плувал като орех. Излекувал болестите на много хора. И все пак, пише Св. Адамнан, девети абат на Ионския манастир, „когато някой болен, чието време на земята било вече изтекло, потърсел камъка, не можел да го открие.“
24.
Камъкът е непропусклив; следва, че е обитаван от души, духове и призраци.
Камъкът е сух; следва, че ако е потопен в река или напръскан с вода, носи дъжд.
Камъкът е безжизнен; следва, че носи живот. Камъни се връзват за клоните на плодните дръвчета, камъни се погребват в нивите, с камъни се търкат коремите на жените.
Екхарт: „Камъкът е винаги в движение, стига да не е на земята.“
25.
Хан Ю, поет от епохата на династията Тан, разказва:
„Има неща, които имат форма, но нямат глас, като камъните. Други имат глас, но нямат форма, като вятъра и гръмотевицата. Трети имат и форма, и глас, като животните и хората. И накрая са онези неща, които нямат нито форма, нито глас, като духовете.“
26.
Япония:
Непознат ти дава камък и ти казва да го подържиш.
Вземаш го, объркан.
Камъкът расте.
И продължава да расте, докато не те смачка с тежестта си.
27.
Джайнистите казват, че във всеки камък по пътя има по една душа, заключена в безмълвно страдание. В това нейно прераждане, болката е по-голяма, отколкото при живите същества, защото душата е така плътно затворена в материята, че не може да се движи, нито да заплаче от болка, ако я изрита някой неподозиращ крак.
28.
Д. Х. Лорънс за луната:
„Няма смисъл да ми повтаряте, че е просто една мъртва скала в небето. Знам, че не е!“
Превод от английски Казимир Храбър.
Weinberger, Eliot. The Ghosts of Birds. New Directions, 2016.
Илюстрация: Michael Heizer, Slot Mass (Section drawing), from Volumes of Impermanence, Paris.