Леонардо да Винчи е познавал добре дърветата, както показват неговите картини и записки. Знаем, че в науките, базирани на наблюдението – ботаниката, геологията и анатомията – на него дължим откритието на няколко фундаментални законa. Леонардо се придържа към съществуващата космологична представа за природните явления, като обръща внимание най-вече на техния цикличен характер и непрестанното движение, което им дава живот. От 1500 г. нататък той изследва растенията с нестихващ интерес. Опитва се да проникне в тайните на материята, като наблюдава внимателно всичко около себе си – от най-малките неща, като разположението на листата по стръкчетата и клонките, до общата структура на дърветата.
В този подход към вселената на растенията дървото заема челно място. Въпросът, който предимно занимава Леонардо, е как визуалният образ на дървото може да бъде предаден в живописта. Отново и отново той се пита: как виждаме дърветата? За да си отговори, художникът изпробва всевъзможни подходи и развива принципи и закони, които са не само напътствия, адресирани към художниците, но и важни за бъдещото развитие на ботаниката наблюдения. Леонардо е възнамерявал да събере многобройните си изследвания в една глава в своя трактат върху живописта – един вид ботаника за художници. Както знаем, това така и не се случва. Пръснати из известните му вече тетрадки, бележките върху дърветата включват скици, чертежи, записки с наблюдения и съвети. Тази съвкупност от фрагменти представлява основен извор за нас по немалко въпроси. Фрагментите ни показват, че става дума за цялостно обновяване на начина, по който художникът започва да гледа на природата.
Мястото на дървото в записките е забележително, особено в онези от тях, посветени на рисуването на пейзажи. Времето и вниманието, които Леонардо посвещава на проблемите на изобразяването на дървото, доказват новото значение на този мотив през зрелия Ренесанс. Художникът много бързо си дава сметка, че дървото следва да заеме важно място в рисуването на природни сцени и пейзажи. Той се отделя радикално от традиционното изобразяване на дървото, чиито правила през XV в. В Италия се предават, без особено да са се променяли от столетия. Можем да видим огромната разлика в подхода на Леонардо и този на Ченино Ченини, който в началото на XV в. в своя наръчник по живопис в кратък абзац дава една проста схема за рисуването на дърветата, която следва да се повтаря при необходимост.
Леонардо от своя страна установява голям брой основни променливи свойства, чрез които дървото се възприема и изобразява. Дървото вече не е независим пластичен елемент, съществуващ отделно от другите неща и повторен според нуждите в композицията. Той се превръща в сложен и променлив визуален обект, отразяващ безкрайното разнообразие от комбинации и конфигурации в природата. Художникът трябва да е способен да разпознае вида и възрастта на дървото, както и неговия географски „контекст“, тоест, неговото разположение в пространството, естеството на почвата, в която се намира, и наличието на други растения около него. Всички тези аспекти следва да се вземат предвид, за да се постигне цялостната хармония на пейзажа. Конструираният от Леонардо подход се основава на едно особено виждане за природата, съчетало погледа на ботаника с опитното око на художника.
Леонардо записва серия научни по същността си наблюдения за дървото (в Codex urbinas и тетрадка М в Институт дьо Франс). Като гледа на дървото в неговата органична цялост, той подхожда по същия начин, както и преди това подхожда към анатомията. Прецизният визуален образ се свързва с въпроси за развитието на формите във времето. В споменатите две тетрадки художникът полага началото на нова дисциплина: „анатомия на дървото“. Той описва цялостната структура на дървото – скелетът, образуван от ствола и клоните, като наблюдава как тази структура се променя с времето. Така Леонардо установява десет правила относно развитието и формата на клоните и изобразява схематично закономерното разклоняване при дърво, което е расло естествено, без човешка намеса.
Сред тези правила някои подлежат на съмнение от научна гледна точка, но други представляват истински открития, изпреварили развитието на ботаниката. Особено привлича любопитството на Леонардо въпросът за растежа. На базата на собствените си наблюдения и на наличните по това време трудове, той се пита как расте дървото, като стига до заключението, че концентричните кръгове на отрязания ствол съответстват на годините на дървото, а пък ширината на кръговете – на сушата или влажното време в съответната година.
По-нататък намираме малка рисунка на растежа на дървото в пространството. Този чертеж е придружен от кратък текст: „Не забравяйте, че когато клонът се разклони, в последствие той става по-тесен и то така, че ако очертаем кръг около короната на дървото при всяко разклоняване, сборът на всички разрези на клоните трябва да отговаря на дебелината на ствола.“ Тук Леонардо задава общ закон на биологията – един закон за растежа на растенията без прецедент. Следвайки този закон, художникът навлиза в тайните на органичната форма. Интуицията е намерила хубав израз тук. Леонардо е първият творец, който описва закономерността на растежа при дърветата. В своята книга „Изкуството и илюзията“, публикувана през 1960 г., изкуствоведът Ернст Гомбрих споменава тази схема на Леонардо, като допълва, че този закон на растежа, който никога не е бил научно доказан, вероятно е неточен. Но ето че през 2014 г. научната общност потвърди верността на закона на Леонардо. Този закон важи за всички видове дървета, със съвсем приемливи граници на отклонение. Сега говорим за „закона на да Винчи“, който се изразява математически по следния начин: D12 = D22 + D32.
От 70-те години на миналия век насам и най-вече в изследванията на ботаника Франсис Але се развиват нови подходи в изучаването на дърветата. Като наблюдават разгръщането на техните форми в пространството, както и начина, по който дърветата се разклоняват, ботаниците успяха да установят определен брой модели, чрез които съществуващите видове могат да бъдат описани. Това позволява по-добре да се изучава тяхното поведение. Тази наука се нарича „архитектура на дърветата“. В нея виждаме отглас от труда на Леонардо, чиито малки скици още преди столетия се опитват да уловят растежа на дървото, за да проникнат в тайните на живата материя.
Леонардо не само открива математическата зависимост между диаметъра на ствола и на клоните, но и я определя. Аналогията с новия навремето интерес на художниците към изображението на човешкото тяло изглежда уместна. Човешкото тяло е предмет на задълбочени изследвания с цел да се установят точните закони на пропорциите му. Леонардо първи определя правилата относно пропорциите на дървото. Създава един канон на дървото. Възможно е неговият интерес към формата и растежа на дърветата да е бил породен от работата му върху украсата на Сала деле Асе в замъка на Сфорца в Милано през 1497-1498 г. Там той рисува огромни преплитащи се от пода до тавана дървета, най-вероятно черници. Според художника сянката, светлината, отраженията и прозрачността са четирите променливи, които определят цветовете на листата.
Дълги пасажи в тетрадките са посветени на тази сложна игра на оптични взаимоотношения, които се развиват на сцената на дървото. Този безпрецедентен поглед, прецизен и чувствителен, описващ всеки визуален ефект, се допълва от други изследвания на Леонардо от началото на XVI в. Между 1500 г. и 1510 г. художникът се интересува от оптичното възприятие на формите спрямо проблемите на светлината и перспективата в живописта. Когато изследва структурата на растенията и на дърветата, той се съсредоточава върху начина, по който светлината и сянката моделират образа им.
Един лист, съхраняван в кралската колекция в Лондон, показва два етюда. На горната страна на листа група дървета, чийто вид трудно може да се определи, може би бреза, е очертана с червена креда. Художникът е съсредоточен в играта на светлинни контрасти в гъстата шума на дърветата. На задната страна на листа е изобразено едно дърво, вероятно рожково дърво или бряст, съпътствано от дидактичен текст върху начина, по който окото възприема листата, осветени от конкретен източник на светлина. Тези етюди, базирани на преки наблюдения на природата, вероятно са послужили на Леонардо при рисуването на дърветата в картината „Богородица с детето Исус и Света Ана“. При изследването с рефлектография на картината, рисувана върху дъска от топола и съхранявана в Лувъра, се разкри, че художникът най-напред е нарисувал скелета на дървото изцяло, преди да добави листата, които в последствие са потъмнели поради промени в пигментацията на боята от меден резинат. При голямата реставрация на творбата през 2010-2012 г. стана възможно да преоткрием финеса на детайлите във формите на листата. Там се откриха отпечатъци от пръстите на Леонардо. За да изобрази постепенното избледняване на очертанията на листата във въздуха, художникът е оставил четките и е използвал пръстите си! В резултат на наблюденията си върху светлината и развитата теория за въздушната перспектива Леонардо стига до метод, при който формите вече нямат точна граница, нямат линия, която да ги отделя. Дърветата на Леонардо не са просто елемент в дизайна, както е при Ботичели, а се интегрират в цялостния пейзаж и си взаимодействат с него.
Отварянето на знанията и смесването на перспективите, които характеризират хуманизма на Ренесанса, са въплътени в полиморфната работа на Леонардо върху дърветата: редицата бележки и детайлни графични етюди в тетрадките, както и изображенията в някои негови творби. Този корпус, който е без прецедент, свидетелства за необикновеното съчетание на чувствителна наблюдателност и стремежа към знанието у Леонардо.
Детайл от тавана на Sala delle Asse в двореца на Сфорца в Милано.
из Mezinski, Zenon. L’Arbre dans la peinture. Citadelles & Mazenod, 2022.
Превод от френски: Олга Николова.