Антроподемон

Красимира Зафирова

Свали txt.

АНТРОПОДЕМОН

Беше време, когато звънях по вратите
и се правех на изгрев слънце.
Сега не. Сега съм оставила
Авгий да му бере грижата на обора,
а Хичкок – на Стимфалийсите птици.
Усукани мрачни стълбища
пълзят покрай обиталищата на,
меко казано, странни типове.
Виждам ги,
губят се с дни в неизвестни посоки
и се връщат,
нахапани от диомедовите коне
на комплексите си.
Жените им
простират как да е
и хвърлят сол в гозбите,
сякаш ръсят срещу градушка.
Истински подвиг е
да престанеш да слугуваш.
Ама никой нямал нужда от поезия?!
То и магарето не преживява
от четирилистни детелини,
нали е животинка богоугодна,
а не питагореец,
затънал в числова хармония.
Не е въпросът в това да четеш стихове,
а така да живееш, че
да вдъхновиш някого да запее.
Поезията е това, което ни прави силни.
Всичко друго е проза.

 

ГРАЖДАНИНЪТ НА ЕС НЕ ВЯРВА В МИТОВЕ

Завързан за мачтата на ежедневието,
влачиш след себе си
цели острови от безсилие
и дори не им даваш име,
да не запеят внезапно
сирените на проявеното
и Понтът да не залее удобната география,
в която няма нищо опасно,
само златното руно се ветрее
на балкона ти, вместо знаме.
Избегнал си Симплегадите
и си разпрегнал вече
двата огнедишащи вола,*
и ето: почиваш си в муниципията
и чакаш римско гражданство.
Светът се е смалил
и в образ на пале маха с опашка,
когато понасяш
аристократичния си сандвич.
Нищо не ти тежи,
нищо не те затруднява, даже
препъни-камъните на буквите
са дълбоко под асфалта на Е79.
Само ако можеше да си спомниш
накъде водят всичките тези пътища!

 

НЕРАЗБОРИЯТА от срещи и книги
подхранва венецианските ми помисли
за потъване
в нещо напълно прозрачно
и вместено
в един откъснат от всичко прозорец,
подобно сребърен гвоздей
в костена дръжка.
Понякога
големите градове са само повод
да се доближиш до някоя череша,
толкова плътно, че да усетиш
главозамайването на пчелите.
В подмолите улични се поклащат
едрите сомове на усамотението
и свръхсръчни готвачи сноват
между земята и небето.
Обвити в босилкова пара,
запържват яйчени нимби
и лучени полумесеци.
Така се прехранват несигурните,
а праволинейните
сънуват морски дарове,
но не вярват в сънища.
Трябва сила,
за да се чувстваш удобно
между фонтана на музите
и фонтанелата
на културното министерство.
Който не разполага
с толкова много енергия,
стърчи насред жълтите павета
и потъва
в личната си провинция.

 


* С които Язон трябвало да разоре една нива и да я засее със зъбите на дракона, убит преди това от Кадъм. И да надвие облечените в броня воини, които щели да поникнат от драконовите зъби.

Обратно към съдържанието на броя.