Виж цялата стихосбирка „Съответствия“ тук. 

Фрагонар, "Люлката", 1767г.

ЕРОТИКА ПО ФРАГОНАР

Вляво от картината и миг преди
благородникът задъхано
отмества клоните от захарен памук
и скача в най-принудено естествен будоар
където
бонбоненият рай на късния Барок
потънал в бутафорните си бездни
излива право в ирисите бяло сладко
без вода
байгън.

След тази ситост още сладост
кой ли ще поиска?

Но има още има.

(Минималистите да мрат.)

Развратникът духовник
е задвижил люлката
и въздухът е напоен
с префино парфюмиран опиум
съставен
от разгулно розови
по декадентски диплести поли.
Вихрушката в миг олюлява
благородника
до падналата поза
от която му остава
само да протегне шапката
под купидончето
блюстител на дискретната идилия.

Nunc stans.
Hic stans.

Универсумът се е събрал в едно.
Пространството и времето съвпадат.

 

Защо е важно че оттатък Франция върви към революция?

 

(Маяковски да гаси маяка
и да се вози на реното си
че в бъдещето чакат Кен и Барби.)

 

P.S. На шапката се падат следните възможни роли:

а)  да скрие това което става в този миг
б)  да послужи като щит от полетялата обувка
в)  да спаси очите от ослепителното слънце под полите