из „Поезия и знание“

Еме Сезер

Свали txt.

В „Прави както знаеш“ на Олдъс Хъксли има една много забавна страница: „Ние си мислим, че знаем какво е лъва. Лъвът е животно с цвят на пустиня, с грива и нокти, с изражение досущ като на Гарибалди. Но лъвът е също, поне в Африка, всички намиращи се наоколо антилопи и зебри, тъй че косвено той е и всичката трева… Ако нямаше антилопи и зебри, нямаше да има лъв. Когато плячката оредее, царят на зверовете изпостелява и заприличва на мърша; ако съвсем изчезне, той умира.“

Същото е и със знанието. Научното знание е лъв без антилопи и зебри. Гложди се само отвътре. Гложди се от глад, глад за чувство, глад за живот.

Тогава недоволното човечество потърсило спасение другаде, в пълнотата на „тук и сега“.

И човечеството постепенно разбрало, че наред с измършавялото научно знание, има друг вид знание. Изпълващо знание.

Нишката на това откритие: някои много прости наблюдения върху онази способност, която е позволила на човека, когото ще наречем примитивния учен – да открие най-непоколебими истини без помощта на дедукции или индукции, сякаш по нюх.

И тук се връщаме в първите дни на човечеството. Погрешно е да се смята, че за да се роди знанието е трябвало първо да открием как да си служим с мисълта методично или да установим правилата на научния опит. Вярвам дори, че човечеството в онези първи дни на съществуването на вида е било по-близко, откогато и да било, до някои истини. Онези първи дни, когато човечеството с чувство е открило първото слънце, първия дъжд, първия дъх, първата луна. Онези първи дни, когато със страх и опиянение човечеството е открило туптящата новост на света.

Копнеж и ужас. Трепет и почуда. Нещо близко и непознато. Само свещеното проявление любов все още ни дава да усетим каква е била тази първа величествена среща…

 

Превод от френски Олга Николова.

 

Прочети „Символът на архаичното“ на Ги Давенпорт.

Обратно към съдържанието на броя.