След няколко чаши вино и хубав обяд аз, Обитателят на източния склон, се облягам на масата, загледан в белите облаци отляво или в бистрите води отдясно. И външните, и вътрешните врати на моя дом са широко отворени и през тях в стаята нахлуват далечни хълмове и върхове. В такива мигове стоя сякаш дълбоко замислен , но същевременно свободен от всякакъв размисъл. В това състояние така ненаситно поглъщам изобилието на разгърналата се пред мен природа, че почти ме дострашава колко ли дълго още бих съумял да се задържа в прилична за човека форма.

 

Из “Записки от Източния склон” (превод от старокитайски Крум Ацев, Народна култура, 1985г.)

 

eleventh_a_vid_thumb