Кирил Василев
Паметникът стърчи чужд
сред тежка декорация от изкормени сгради
в които циганите са устроили своите биваци
думата изгнание е неразбираема за мършавите им деца
играещи футбол в сянката на каменни лъвове
оглозгани отломъци изхвърлени на брега
след поредната опустошителна буря на историята
по тези земи
безкрайно предградие на несъществуващ град
където правото и красотата на геометрията
нямат значение
защото обитателите са твърде много
и няма време
ледени и огнени епохи се редуват толкова бързо
че приготовленията срещу леда се превръщат в гориво
за огъня
ти гледаш към хоризонта спокоен
жалбите ти пресушиха страданието
и се превърнаха в още една поетическа форма
безкрайните полета с царевица зад гърба ти
са нещо като прашна скърцаща слава
вълните достигат брега и умират в краката ти
за да оставят място на следващите
нови и все пак същите
като варварите които се снимат пред бронза
правим каквото можем
слушаме високо музика в колите си
за да заглушим баналния въпрос
един гол мъж с плавници се хили на кръстовището
и учтиво ни кани да продължим нататък
чета твоите елегии и съм ти благодарен
за този неподвижен начин да следвам времето
до следващото замръзване на реката
до следващото нападение на историята
цветът на царевицата гори в паметта ми
и отново мисля за това безкрайно плато
заравящо езиците и племената
за зашеметените народи обсебени от миналото
защото знаят че нямат бъдеще
стихиен живот укрит в праха
в едно изтощително състезание да се свърши зле
навсякъде сърцераздирателна музика
женски глас който тегли някаква тъмна нишка
да се обича и ражда в праха
докато скърцат листата на царевицата
колко свобода мога да дам на унищожението
признавайки че това е друг начин да бъдем
не-аз и не-ти и не-ние
ти знаеше че вселената не трепва
от виковете на жертвите но вярваше
че славата на поета е недосегаема
накрая изостави и това и просто изчезна
в степта
(„Провинции“, изд. „Смол Стейшънс Прес“, 2014г.)
Към „Под светлините на червения фенер на ул. „Сердика“ №19″ на Philip P. Stanil.
Към „Наблюдения върху греха, страданието, надеждата и верния път“ на Франц Кафка.