Фридрих Хьолдерлин

Когато бях дете
от виковете и тоягите на хората
спасяваше ме често някой бог
и сред цветята и дърветата играех,
във милостта им приютен;
подухваше от небесата вятър,
играейки със мен.

И както ти ликуваш
в сърцевината на цветята,
когато чашките протягат се към теб
с тъй деликатна сила,

така ликуваше и в моето сърце,
о, Татко Хелиос, и бях любим за теб,
Света Луна, като Ендимион.

О, всички вие, ласкави
и верни богове!
Да знаехте как ви обича
моята душа!

Макар че виках ви, без имената ви да знам,
безименен и аз, и вие ми отвръщахте –
не както хората зоват се с имена,
познавайки се сякаш.

А ви познавах по-добре,
отколкото познавал съм човека.
Разбирах етера безмълвен,
но не и хорските слова.

Отгледа ме гората,
с мелодията в шепота на клоните.
И се научих да обичам
сред цветята.

В прегръдките на боговете аз растях.

 

Превод от немски Любомира Георгиева.

 

Прочети „В дълбокото на лятото“ на Красимира Зафирова.

Обратно към съдържанието на броя.