• Песен за доброто куче

    Красимир Йорданов

    (по Огдън Неш)

    Преди десет години подскачаше в кръг
    моето куче след скитане.
    Гръбнакът му беше опънат лък
    за стрелите в очите му.
    С горда стъпка и гърлест лай
    виреше нос всеки час.
    С десет години по-млад беше песът.
    С толкова също – и аз.

    Подплашени птици покрай брега
    крещяха и с крачки ситни
    в небето се стрелваха. Ей сега –
    си мислех – и то ще литне!
    Природно безкрило, но явен противник
    дори на природната власт.
    Беше куча особа. На всичко способно.
    Както понякога – аз.

    Преди десет години цепеше с вой
    въздуха, виждайки плячка.
    А тази вечер се блъсна във стол
    още след първата крачка.
    Тутто финито – чета му в очите.
    Умира ми песът без глас.
    Утре до куче митично ще легне.
    Малко след него – и аз.

     

     

    Илюстрацията е римска фибула от II в. н. е.

     

    Прочети „Лъвът, пантерата, еленът“ от Джейн Лудън.

    Обратно към съдържанието на броя.