Елегичен оптимизъм

Константин Павлов

 

Дявол да го вземе,
цяла вечност
съм запънат на ръба на пропастта.
Ще се вкоренят краката ми в скалата.
И ще заприличам на ония
криви, жилави и грозни храсти,
дето никнат даже там,
където кози крак не смее да пристъпи.

Но от тоя миг нататък
неудобството ще се превърне в качество.
В причудливи краски ще разцъфвам.
Непознати плодове ще раждам.
(Всеки плод с различен вкус и форма.)
Някои ще предполагат, че са сладки,
други ще твърдят, че са отровни.

Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контражур.

1965г.

*

Нека читателят да обърне внимание на:

– физическото усещане, което създава думата „запънат“
– фигуративното значение на думата „пропаст“ в българския език
– традиционния визуален образ на дивата коза
– призрачното видение на градината на музите във втория параграф
– тона на последните три стиха.

Нека си помисли каква оценка на комунизма се дава в това стихотворение.

Нека читателят следващия път забележи кривите, брулени храсти, които растат по върховете на непристъпни скали.

 

 

Прочети откъс от „Стъпки и форми в поезията“ на Пол Фъсъл. 

Прочети „От хаоса – ред“ на Олга Николова.

Обратно към съдържанието на броя.