• Упражнение по „Елегичен оптимизъм“ на Константин Павлов

     

    Елегичен оптимизъм

    Константин Павлов

     

    Дявол да го вземе,
    цяла вечност
    съм запънат на ръба на пропастта.
    Ще се вкоренят краката ми в скалата.
    И ще заприличам на ония
    криви, жилави и грозни храсти,
    дето никнат даже там,
    където кози крак не смее да пристъпи.

    Но от тоя миг нататък
    неудобството ще се превърне в качество.
    В причудливи краски ще разцъфвам.
    Непознати плодове ще раждам.
    (Всеки плод с различен вкус и форма.)
    Някои ще предполагат, че са сладки,
    други ще твърдят, че са отровни.

    Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
    фотографки ще ме снимат
    контражур.

    1965г.

    *

    Нека читателят да обърне внимание на:

    – физическото усещане, което създава думата „запънат“
    – фигуративното значение на думата „пропаст“ в българския език
    – традиционния визуален образ на дивата коза
    – призрачното видение на градината на музите във втория параграф
    – тона на последните три стиха.

    Нека си помисли каква оценка на комунизма се дава в това стихотворение.

    Нека читателят следващия път забележи кривите, брулени храсти, които растат по върховете на непристъпни скали.

     

     

    Прочети откъс от „Стъпки и форми в поезията“ на Пол Фъсъл. 

    Прочети „От хаоса – ред“ на Олга Николова.

    Обратно към съдържанието на броя.