Глава първа: Едно е потребно.

– Факти – аз искам факти. Тези момчета и момичета трябва да научат Фактите, и нищо друго. Само Факти трябват в живота. Останалото изкоренявайте и друго не сейте. Умовете на рационалните животни могат да бъдат оформени само чрез Факти: друго няма да им е потребно. На този принцип възпитавам собствените си деца и на този принцип възпитавам тези. Придържайте се към Фактите, сър!

Сцената се разиграваше под свода на една белосана, гола, монотонна класна стая, а квадратният показалец на онзи, който говореше, наблягаше върху проникновенията, като подчертаваше всяко изречение с черта по ръкава на училищния директор. Това акцентуване се подсилваше от квадратното чело, стъпило на основата на веждите на говорещия, чиито очи се губеха в двете пещери в сянката на стената-чело. Това акцентуване се подсилваше и от устата на говорещия, която беше дълга, тънкоустна и стисната. То се подсилваше и от гласа му – твърд, сух и настъпателен, както и от косата му, която стърчеше в полите на голото му теме, същинска гора от елхи, държаща завет на лъсналата повърхност отдолу, бухнала на буцички като щрудел, сякаш главата едвам поместваше всичките факти, натъпкани в нея. Непоклатимата стойка на говорещия, квадратното му палто, квадратните му крака, квадратните му рамене – ха! дори шалчето, увито около врата му като в неудобна хватка, като някой упорит факт, какъвто и беше – всичко това подсилваше казаното.

– В този живот ни трябват само Факти, сър! Само Факти!

Говорещият, училищният директор и третият възрастен до тях се отдръпнаха леко назад и измериха с поглед наклонената равнина от малки канички, подредени пред тях в готовност да поемат безбройните литри факти.

 

Глава втора: Избиването на младенците

– Томас Градграйнд, сър, – човек, здраво стъпил на земята. Човек на фактите и изчисленията. Човек, който процедира на принципа, че две и две прави четири, и нито една пета повече, и който никога няма да се остави да го придумат да се съгласи на друго. Томас Градграйнд, сър – задължително Томас – Томас Градрайнд. Нося винаги в джоба си линийка и везни, и таблицата за умножение, сър, и съм готов да премеря и претегля всеки пакетиран дял от човешката природа, за да Ви кажа точно колко тежи. Въпрос на цифри, проста аритметика. Можете да вкарате някаква друга абсурдна идея в главата на Джордж Градрайнд, Огъстъс Градграйнд или Джон Градграйнд, или пък Джоузеф Градграйнд (все хипотетични, несъществуващи персони, сър) – но в главата на Томас Градграйнд – никога!

Наум г-н Градграйнд винаги се представяше така, както пред кръга от близки познати, така и пред широката публика. И сега, несъмнено замествайки думичката „сър“ с „момичета и момчета“, Томас Градграйнд така представи Томас Градграйнд на малките канички отпреде, които трябваше да бъдат напълнени с факти.

И докато въодушевено хвърляше искри към тях от гореспоменатите пещерни кухини, той действително приличаше на топ, натъпкан до ръба на дулото с факти, който с един изстрел щеше да помете всичко детско наоколо. Приличаше на галванизиращ апарат, който щеше да унищожи всяко крехко и младо въображение, подменяйки го с някакъв зловещ механичен заместител.

– Номер двадесет – каза г-н Градграйнд, посочвайки с квадратния си пръст едно момиче. – Не я познавам. Кое е това момиче?

– Сиси Джуп, сър – поясни номер двадесет, като се изчерви, докато се изправяше, и направи реверанс.

– „Сиси“ не е никакво име – каза г-н Градграйнд. – Недей да наричаш себе си Сиси. Казвай Сисилия.

– Татко ме нарича Сиси, сър – с треперещ глас отвърна момичето и отново направи реверанс.

– Това не му е работата – каза г-н Градграйнд. – Кажи му, че не трябва да те нарича така. Сисилия Джуп. Я да видим. Какъв е баща ти?

– Сред ездачите в трупата е, сър, ако позволите, сър.

Г-н Градграйнд се намръщи и махна с ръка в израз на неодобрение.

– Тези неща тук не ни занимават. Нито дума за това тук. Баща ти обяздва коне, нали така?

– Ако позволите, сър, само когато има коне за обяздване, обяздват ги на арената, сър.

– Нито дума за арената тук. Добре тогава. Баща ти обяздва коне. Той лекува болни коне, предполагам?

– О, да, сър.

– Добре тогава. Значи е ветеринарен хирург, ковач на подкови, обяздва коне. Дай ми определението на кон.

(Сиси Джуп очевидно изпада в ужасен смут при този въпрос.)

– Номер двадесет не може да даде определение на кон! – каза г-н Градграйнд за всеобща поука на всички малки канички. – Номер двадесет не борави с никакви факти по отношение на едно от най-разпространените животни! Някое момче да даде определение на кон. Бицър, твоето.

Квадратният пръст, движейки се насам-натам, се спря внезапно на Бицър, може би защото той бе седнал под същия слънчев лъч, който, промушвайки се през голите прозорци на силно белосаната класна стая, осветяваше Сиси. Момчетата и момичетата седяха на лицето на наклонената плоскост в две компактни тела, разделени по средата от малък интервал; и Сиси, седнала на ъгъла на един ред от слънчевата страна, попадаше в началото на слънчевия лъч, в края на който, седнал на ъгъла на ред от другата страна, попадаше Бицър. Но докато момичето беше с толкова тъмни очи и коса, че придобиваше още по-дълбок и бляскав цвят под огряващата я светлината, момчето беше с толкова светли очи и коса, че същите лъчи сякаш премахваха от него и малкото руменина, която притежаваше. Студените му очи едва ли щяха да бъдат въобще очи, ако не завършваха с къси мигли, които им даваха очертания, хвърляйки ги в блед контраст с нещо още по-бледо. Късо подстриганата му коса можеше да бъде просто продължение на песъчливите лунички по челото и лицето. Кожата му беше дотолкова лишена от естествен здравословен цвят, че ако я прорежеше човек, сигурно щеше да потече бяла кръв.

– Четириного. Тревопасно. Четиридесет зъба, от които двадесет и четири кътника, четири кучешки и дванадесет резци. Мени си козината напролет. В мочурливи региони си мени и копитата. Копитата – твърди, но трябва да се подковават в желязо. Възрастта се познава по белези в устата.

Това (и още в същия дух) бе отговорът на Бицър.

– Сега, номер двадесети, – каза г-н Градграйнд – вече знаеш какво е кон!

 

 

 

Превод от английски Олга Николова.

Илюстрации: Гай Давенпорт, рисунка от „Carmina Archilochi“ (1964г.); монета на Филип II, 359 пр. н. е.