“Всичко става възможно чрез историите.”
Хю Жълтият Човек, навахо, – в отговор на въпроса защо се разказват истории
“Цял живот съм бил беден; знам само една песен.”
Малкият Фургон, запитан за значимостта на песните
В началото на историята на навахо за произхода на света, Първият мъж и Първата жена (обрисувани като свещени същества от цветна светлина) дочуват странен шум на близката, обвита в облаци планина. С известен страх какво би могъл да означава този непознат звук, но обзет от желанието да провери, Първият мъж отхвърля съвета на Първата жена да не тръгва и да не се подлага на опасност. Той казва:
Не се страхувай…
Нищо лошо няма да се случи. Ще се загърна в песен.
Ще пея, докато вървя към планината.
Ще пея и на планината горе.
Ще пея, докато се връщам.
Ще се загърна в песен.
Бъди сигурна – думите на песента ще ме закрилят.
Онова, което Първият човек намира в планината било едно плачещо бебенце; това е Променящата се жена – първият действителен персонаж в митичната история на навахо, който най-много от всички свещени същества (йей) в пантеона на навахо се доближава до истинско божество. Първият мъж донася бебето на Първата жена и тъй като двамата нямали никаква представа какво да правят с него, те се захванали да ритуализират живота и израстването му, като създават подходящите думи и истории.
[Това е началото на “обреда на красотата” при навахо.]
Превод от английски Олга Николова. Снимка: Едуърд Къртис, “Ловецът на орли”, 1908г.
из “The Anguish of Snails” (Utah State UP, 2003)