из „Символика и митология на дървото“

Глава IV от „Пътуването на символите“ (1891 г.)

 

Дървото е сред най-разпространените и най-древни образи на семитската иконография, най-вече в Месопотамия. То се появява най-напред на цилиндричните печати в Халдея като клонка с чатал, на чийто връх стои вила или полумесец, пресечена по средата от една или повече клонки, окичени понякога с плодове на всеки връх (фиг. 1).

Фиг. 1. Първични форми на свещеното дърво.

 

Този първичен образ често има формата на палма, нар, кипарис, лоза или друго увивно растение (фиг.2).

 

Фиг. 2. Разновидности на свещеното дърво.

 

След X в. пр. н. е. изображенията на дървото по паметници в Нимруд и Корсабад стават по-сложни. Понякога то изглежда като съчетание от части на различни видове растения. Стъблото, напомнящо богато украсена йонийска колона, е окичено на върха с палмета. Долната му част е покрита със заострени листа, които в някои случаи приличат на чашката на нашата лилия или перуника (фиг. 2d), или пък стволът стои върху разтворени рога, появяващи се и на върха и дори понякога по средата му (фиг. 3). Симетрично от двете страни са разположени клонки с конични плодове по върховете (фиг. 3b) или с разтворени като ветрило листа (фиг. 3с). Краищата на тези клонки понякога са вързани с ленти, образуващи ефирна плетеница.

Фиг. 3. Традиционни изображения на дървото от асирийски барелефи.

 

Независимо от декоративната ѝ стойност, тази фигура несъмнено има религиозно значение. Върху цилиндричните печати, барелефите и везбите по царски и жречески одежди тя неизменно се явява в религиозен контекст. Над върха ѝ често стои диск с крила, който олицетворява върховното божество: Асур в Ниневия, Бел или Илу във Вавилон. Не на последно място, почти винаги от двете ѝ страни намираме две фигури лице в лице, които са ту жреци или царе в поза на преклонение, ту чудовищни същества, каквито често срещаме в асирийско-халдейското изобразително изкуство: лъвове, сфинксове, грифони, еднорози, крилати бикове, мъже или демони с орлови глави и пр.

 

Фиг. 4. Поклонниците на свещеното дърво. (Lajard, Mithra, Pl. XLIX, fig. 9)

 

От тези изображения можем да извлечем два типа съчетания на символи, чието движение можем лесно да проследим.

А. Образът на дървото с две чудовища от двете му страни, с лице едно към друго: виждаме ги по-късно от една страна при финикийците, а от друга, след падането на Вавилон – при персийците.

 

Фиг 5. а. Асирийски барелеф; b. Гравюра върху финикийска купа; c. Персийски цилиндричен печат (епоха на Ахеменидите); d. Персийска купа (Сасанидска епоха); e. Капител от храма на Атина в Приене; f. Атинска ваза от архаичната епоха; g. Тимпан на църквата в Марини (Нормандия); h. Барелеф от Бхархут; i. Килим от Танджавур.

 

Финикийците, от своя страна, придават един сложен и изкуствен вид на образа, като всяка прилика с растителността почти напълно изчезва. На нейно място се появяват преплетени дъги и ленти (фиг. 5b). Под същата форма срещаме дървото навсякъде, където се усеща влиянието на финикийското изкуство, най-вече на о-в Кипър. След проникването на източни влияния в древна Гърция, откриваме отново образа върху глинени съдове от Камирос (о-в Родос) и Атина – дървото е изобразено между два лъва, а около него има свастики (фиг. 5f). Изглежда, че с помощта на лидийското изкуство то е пропътувало чак до Етрурия, където го намираме, отново между два лъва, в една декоративна рисунка от Корнето [фиг. 6].

Фиг. 6. Jules Martha. Archéologie étrusque et romaine. Paris, fig. 8. – Рисунката е добавена от преводача.

 

Дори старогръцката палмета и акантът да не водят началото си от свещеното дърво, то със сигурност е вдъхновило украсата на някои капители като тези на храма на Аполон в Дидима и на Атина Полиада в Приене, където го виждаме между два грифона (фиг. 5е).

Забелязваме го също така на една ваза, намерена заедно с други предмети, датиращи от желязната епоха, недалеч от Бяло море, сред угро-фински народи, които преди развитието на ислямизма изглежда са поддържали търговски отношения с Персия и Мала Азия през Туркестан (фиг. 5d). Произходът на самата ваза трудно може да се определи, но ако съдим по стила на украсата, той сочи към произведенията на сасанидското изкуство.

От Персия образът на свещеното дърво стига до Индия, несъмнено непосредствено преди нашествието на Александър. Именно образът на дървото между два лъва с лице един към друг, който виждаме сред будистките скулптури от Бхархут, е сред знаците, чрез които можем да установим влиянието на иранското изкуство върху най-древните паметници на индийската архитектура (фиг. 5h).

В барелефите на Канхери, където символите на будизма се смесват с образи от по-стари култове, намираме скулптура на свещеното дърво като обект на богопочитание, разположено между два слона с лице един към друг, докато в други барелефи то се явява между двата слона във формата на лотос, в чийто разтворен цвят седи Буда. След изчезването на будизма в Индия, символът бива подет от различни сектантски култове, които заменят трона на Буда върху лотоса (между два слона) с Парвати, съпругата на Вишну. От друга страна, срещаме дървото – което според Джордж Бърдуд несъмнено е дървото на живота – между две животни едно срещу друго, върху тъкани, килими, вази и бижута и в съвременна Индия. Но във всички тези случаи е трудно да установим дали става дума за символи, оцелели от епохата преди исляма, или за влиянието на сасанидското изкуство, въведено в Индия с мюсюлманските нашествия (фиг. 7 и фиг. 5i).

Фиг. 7. Тъкан от Масулипатам. (G. Birdwood.The Arts of India. London, 1881, 73)

 

Арабите на свой ред наследяват символа, когато отхвърлят династията на Сасанидите, но го лишават от всякакво религиозно значение. Несъмнено чрез тяхното посредничество символът пристига и в Европа в началото на Средновековието, заедно с тъканите, които все още се пазят в частни и държавни колекции, както и в съкровищниците на църкви в Манс, Шинон, Екс-ла-Шапел и т.н. Виждаме го върху една златна ваза, украсена с инкрустиран емайл, принадлежала на църквата Сен-Мартен-ан-Вале, за която се твърди, че била дар от Шарлеман, а пък той я бил получил от халифа Харун ал Рашид.

Европейското изкуство използва символа в своите религиозни украси. Г-н дьо Комон го открива в скулптурата на романската епоха, например на тимпана на църквата в Марини в региона Калвадос. Дървото се явява между два лъва, които държат вейки в предните си лапи, а с устите си захапват връхчетата на средните клони (Фиг. 5g).

Колко странна е съдбата на този древен символ! След като в продължение на хилядолетия служи на религии, отдавна изчезнали в Мала Азия, той се оказва в най-западния край на Европа в храма на един култ, който сам пази сред най-древните си традиции спомена за райските дървета на Месопотамия!

*

В. Образът на дървото сред две човешки (или получовешки) същества, винаги обърнати с лице едно към друго, първоначално следва почти същите пътища като тези, които току-що описахме по отношение на другия образ. Понякога двете теми се смесват дори в самата Асирия, както виждаме по цилиндричните печати, дадени по-горе (фиг. 4). В старогръцкото изкуство, подобно на всички символи, използващи човешки фигури, образът претърпява значителни промени (фиг.8c, фиг. 9). Той се запазва по-близък до първоначалния си модел във Финикия (фиг. 8b), в Персия (фиг. 8d) и дори в Индия, където двете асирийски фигури с орлови глави (фиг. 8a), приближаващи се към дървото със символичен конус в ръка, се превръщат в двамата нага-раджи или царе на змиите, с кобри на главата, които държат стъблото на будисткия лотос (фиг. 8e). В пещерите на Карли, това стъбло, крепящо трона на Буда, се издига между тези две фигури и два елена (фиг. 8f).

Фиг. 8. а. Асирия; b. Финикия; с. Ликия; d. Персия; e. Индия; f. Индия; g. Япония; h. Халдея; i. Ява; j. Ява; k. Южна Америка (маите); l. днешна Сирия.

 

Фиг. 9. Драконът и Хесперидите. (Guigniaut. Religions de l’antiquité. t. IV, pl. 181)

Тези скулптури не биха могли да предшестват царуването на Ашока, тоест средата на III в. пр. Хр., нито пък биха могли да датират много след началото на новата ера. Интересно е, че около две хилядолетия по-късно ги намираме възпроизведени почти идентично в японски дървени скулптури от XVII в., намиращи се в музея Гиме. В една от тях нага-раджите носят на рамене същински дракон. Тази замяна, заедно с някои вариации в облеклото и формата на персонажите, е единствената свобода, която местното изкуство си е позволило, заемайки старата будистка тема, отдавна забравена в нейното отечество (фиг. 8g).

Пътувайки с будизма от Индия, образът стига до остров Ява, където го намираме на интересните медали от храмовете, които местното население, макар и от векове приело исляма, продължава да носи като талисмани. Наред с други будистки символи, на тях дървото е изобразено между две фигури с човешки тела и глави на четириноги или птици, което съвпада изцяло с първообраза от Месопотамия (фиг. 8i и 8j).

Намираме образа и на даоистки медали в Китай, напомнящи медалите от храмовете на Ява. Но тук разположението на дървото, както и облеклото на фигурите, се отнасят към съвсем друг тип: или сме свидетели на разпад на образността от монетите от Ява, или пък монетите от Ява, имитирайки даоистките, са излели формата на темата, така да се каже, използвайки друг калъп, предоставен от будистките символи на Индия.

Може би именно от архипелага на Индия – или чрез западна Азия – символът е стигнал чак до Новия свят, ако вярваме на приликата в изобразената сцена върху медалите от Ява с някои образи, намиращи се в ръкописите на древната цивилизация на централна Америка.

Видяхме, че в символизма на древните американци кръстът обозначава ветровете, носещи дъжд. Този кръст, който понякога има формата на дърво, се състои от ствол, на който има два хоризонтални клона с птичка, кацнала на всяко разклонение, както в прочутата стела от Паленке. Още повече, това дърво често се разполага между две фигури, обърнати с лице една към друга и с глави, покрити с нещо като корона от пера, напомнящи чудовищните същества от двете страни на дървото на медалите от Ява. Възпроизведеното изображение по кодекса Фейервари тук [кодекса Фейервари-Майер, днес известен като Кодекс Тецкатлипока](фиг. 8k) още повече подчертава тази прилика, особено ако го поставим между медалите от Ява от една страна и от друга – определен халдейски печат, който би могъл да представлява прототипа на тези образи (фиг. 8h). Тук несъмнено намираме ново потвърждение на тезата, към която ни навеждат многобройни прилики в символиката и орнаментиката, че предколумбовата цивилизация на Америка показва следи от връзки с Япония, Китай и индийския архипелаг.

Не на последно място, по силата на някакъв особен атавизъм, същата тема, която украсява халдейските цилиндрични печати от преди пет-шест хилядолетия, намираме днес в украсата на вази или медни съдове, известни с името „мосули“, произвеждащи се в Сирия, на бреговете на Ефрат и Тигър (фиг. 8l). Отново виждаме палмовото дърво между двама поклонници – вече облечени във „фелахини“ – които откъсват с ръка два големи плода или по-скоро традиционните гроздове, висящи под короната от двете страни.

Разбира се, не е достатъчно да имаме просто изображение на дърво с животни или човешки фигури от двете страни, дори да са разположени лице в лице, за да заключим, че става дума за някой от описаните по-горе типове. И все пак, сред дадените примерите се провижда първоначалният извор на тази образност, не само в общата прилика – можем да я наречем семейна прилика – но и в присъствието на определени постоянни черти, сигнализиращи тяхната принадлежност.

Най-напред това е симетрията, видима в общия вид и позата на поклонниците, често дори във формата на дървото и разположението на клоните. След това имаме присъствието, често необяснимо, на двойката волути, от които се издига стъблото. Тези волути се явяват ту като клонки или венчелистчета (фиг. 5 а, c, d, g; фиг. 8 d, h, i, l), ту като заоблени рога (фиг. 5 b, e, f; фиг. 8 b, f, i, k).

Бихме могли да обясним произхода на тези елементи или с традиционното изобразяване на гроздовете на халдейските палми, или с въвеждането на образа на рогата, които за асирийците са отличителен знак на божественост.

Един детайл, също на вид характерен за свещеното дърво в най-различни страни, е наличието на змии, които ту се вият около стъблото (фиг. 5d; фиг. 8c, e, f, g, h и фиг.7), ту просто присъстват някъде в полето на изображението (фиг. 8h и също фиг. 7).

Трябва да отбележим, че не конкретният вид растение определя същинския характер на символа във всички тези местни вариации, а по-скоро присъствието на йератически предмети.

Всъщност всеки народ изглежда е привнесъл в този сложен символ типа дърво, което е смятал за най-ценно. Така в Халдея виждаме непрекъснато финиковата палма, в Асирия – лоза или бор, във Финикия – лотос, в Индия – смокиня.

[Г-н Дидрон в своя „Наръчник по християнска иконография“ (Manuel d’iconographie chrétienne, Paris, 1845, с. 801) отбелязва, че всеки християнски народ изобразява различно дървото на изкушението, според дървото, което предпочита: смокинята или портокаловото дръвче в Гърция, лозата в Бургония и Шампан, черешата в Ил-дьо-Франс и ябълката в Пикардия. – бел. ав.]

Още повече, следвайки примера на асирийците, които въвеждат в изображението на дървото елементи, нямащи нищо общо с растителния свят, не един култ понякога сменя самото дърво с други свещени предмети.

Така финикийците слагат колона, а персийците – огнен олтар. Скулптурната група с двата лъва един срещу друг, извисяваща се над известната порта на Микена, несъмнено представлява нещо подобно.

Фиг. 10. Персийски печат. (Ch. Lenormant. Mélanges d’archéologie. t. III, 130-131)

 

Фиг. 11. Портата на Микена. (Шлиман. Микена.)

 

На един хетски или финикийски цилиндър дървото е заместено с диск с криле, поставен на стълб.

 

Фиг. 12. Хетски цилиндричен печат. (Collection de Clercq, t. I du Catal., pl. XXVIII, № 389)

 

Будистите вкарват в изображението своите най-важни „скъпоценности“, както виждаме на следното изображение от малък преносим олтар, на който предметът между двете клекнали животни вероятно представлява астрономическата емблема на деветте планети или „нава-ратна“, заета от индийците чрез будистката символика.

Фиг. 13. Тибетски символ. (Hodgson. Journ. of the Roy. Asiat. Soc., t. XVIII, 1-ва сер. pl. I, № 18)

 

Християните пък заместват дървото с различни свещени предмети, които вече споменахме в предишната глава, най-вече кръста, който е сам по себе си дърво на живота.

Фиг. 14. Барелеф на саркофаг. (Millin. Voyage dans le Midi. Pl. LXV.)

 

Фиг. 15. Тимпан на Литъл Пакстън (Англия). (Ed. Keyser. Archaeologia. t. XLVII, 166.)

 

***

Очаквайте следващите части на тази глава – „Значението на свещеното дърво при семитските народи“ и „Райските дървета на арийските народи“ – в следващия брой на „Пеат некогаш“.

 

Подробната библиография, която авторът предлага в бележки под линия на почти всеки абзац, не са включени в настоящия превод по практични причини. Заинтересуваните могат да намерят оригиналната публикация на френски тук: Eugène Goblet d ‘Alviella. La Migration des symboles, 1891, 147-216.

Превод от френски Олга Николова.