Скъпи читатели, каним ви да участвате в нашия конкурс за есе или статия на тема, вдъхновена от следния откъс от рецензия на Езра Паунд върху поезията на Форд Мадокс Хефър. Опитали сме се да ви подскажем възможни теми в квадратни скоби в самия текст, както и в бележките, поместени след откъса. Чувствайте се свободни да се заемете с отговора на който и да е от поставените въпроси или пък да измислите свой! Най-добрият според нас текст ще получи малка награда от 200 лв – благодарение на един наш щедър читател! – и ще бъде публикувано в специалното ни хартиено издание за десетгодишнината на списание „Пеат некогаш“ през 2023 г. Както добре знаете, ако ни четете редовно, ние ценим текстове, в които има жива мисъл, дух и стремеж към истината! Не се свенете да използвате примери; не се притеснявайте да бъдете прями и резки; чувството за хумор няма да ви навреди. На добър час!

Очакваме вашите предложения на имейл: peat @ peatnekoga.com!

 

Из „Книга на месеца“ (рецензия на „High Germany“ на Форд Мадокс Хефър, „Поетри Ривю“, март 1912 г.)

Езра Паунд

 

Г-н Хефър е така отдаден на идеята, че езикът на поезията не трябва да бъде мъртъв език, че сякаш забравя, че съвременната реч трябва да постигне по-голямо достойнство, вътрешна динамика и сила, за да се превърне в поезия. [Каква е връзката на езика на поезията със съвременната реч?]

Каденците на г-н Хефър са добри, защото съответстват на настроенията му. [Прост критерий за стихотворна форма?]

Недостатъците му са тези на импресионизма – един импресионизъм, изваден от присъщите му образни средства. Импресионизмът принадлежи на живописта, той е присъщ на окото. Кинематографът записва „импресии“, ще рече, сетивния отпечатък, който създава едно действие или място, много по-точно, отколкото и най-хубавото описание с думи, и го предава на публиката, изисквайки от нея много по-малко усилия. Една златна и една позлатена топка създават една и съща „импресия“ за художника. Поезията обаче, по един особен начин, се занимава със значимостта на нещата, с тяхното естество. [Паунд казва на практика, че поетът се занимава именно с разликата между истинското злато и позлатата. Вярно ли е това?]

Тяхното естество и външния им вид, ако щете; с връзката между двете, но не и само с външния им вид.

Мисленето, изобретяването, което изисква поезията, е по-сложно от възприемането на сетивни отпечатъци. И колкото и фино да е възприятието на една импресия, и най-добрият ѝ запис не може да предизвика онова усещане за внезапното нахлуване на светлината, което творбите на изкуството могат и трябва да предизвикват. Много малко от поезията се поддава на обяснения.

Така, у г-н Хефър поетическата идея и импресията са плодотворни, но словесният им израз, като например във „Всичките мъртви“ първо дразни, а после, когато видим връзката на разговорните по стил пасажи с тези с по-мощен изказ, ни впечатлява. Ето, казваме си, изобразен е самият живот – нещата в техните взаимоотношения. Методът на Браунинг тук бива осъвременен. Но на трето и четвърто четене шегите звучат плоско. Вярваме, че истински поетичното в стихотворението е могло да бъде предадено и без тях – разбира се, с много повече усилия от страна на автора. От друга страна, това стихотворение, както и „Скорецът“ и „Старият пазар“, предават настроението на автора, настроение, породено от самия му живот, от неговите нагласи, а не добито втора ръка или заето от други книги. Ето истинска музика. Музика, която е рядкост. И книгата в крайна сметка е интересна, за мен специално, защото г-н Хефър търси – може би малко небрежно, но все пак търси – нещо животворно, което вече в голяма степен е изчезнало от съвременната поезия.

 

Бележка на преводача:

В тези няколко кратки абзаца се съдържа цялото разбиране на Паунд за поезията. Можем да го представим схематично така:

Поезията се базира на възприятия, идеи, мислене и т.н. от първа ръка. [Какво, какво? А защо?]

Неин предмет са естеството и взаимовръзките между нещата. Подразбира се, че животът произтича именно от взаимоотношенията, свързаността на нещата. [Вярно ли е това?]

Музикалността на поезията е пряко свързана с настроенията и чувствата. Едно стихотворение може да бъде добро само ако ритъм и чувство са в хармония. [Какво означава това?]

Езикът на поезията атрофира, ако загуби връзка с ежедневната реч. Но той не може да бъде просто ежедневна реч, както танцът не може да бъде просто ходене. [Ако тестваме съвременната поезия по този критерий, какво ще се види? И защо да не може да бъде просто ежедневна реч?]

 

 

Превод и бележки: „Пеат некогаш“. За илюстрация е използвана рисунка на Nagasawa Rosetsu (1754–1799).