Може би мисълта е причина за всяко движение на този свят и философите, според които светът е живо същество, са стигнали до тази идея по този път, но не са го изразили достатъчно ясно. Целият наш свят е само въздействието върху материята на една Божия мисъл. А123

 

Светът е тяло, принадлежащо на всички хора. Промените в него водят до промени в душите на всички хора, които обаче виждат само част от него. А124

 

Накъде да обърна поглед, за да открия онова, което никой досега не е открил? КА252

 

Какво щеше да е това, ако го бях открил според системата на собственото ми мислене? КА264

 

Може би така мисля само по навик, създаден в мен още от детството. Какви ли проникновения бихме достигнали, ако можехме да се отърсим от всичките истини за нещата, които всъщност не са истини, ами ни се струват такива поради това, че често сме ги чували? КА294

 

Какво ми убягва тук поради ограниченията на собствените ми схващания? КА332

 

Често ни отнема години да разберем значението на някоя дума на собствения ни език. Имам предвид да разберем също как тонът на произнасяне го променя. Ако мога да се изразя математически, значението на една дума е като формула, в която тонът е променливата, а самата дума е постоянна величина. Това позволява да обогатяваме безкрайно езика, без да увеличаваме броя на думите. По мои наблюдения изразът „Добре“ може да се произнася по поне пет различни начина, като значението е все различно и често се определя и от трети елемент – изражението на лицето. А93

 

За да съчетаеш стихотворния ритъм добре с мисълта, се иска голямо изкуство, и именно защото то липсва, толкова стихотворения са просто смешни. Стихотворната форма и мисълта са свързани така, както в ежедневието savoir-vivre [изкуството да живееш] и професията на човека. А23

 

Ние от твърде рано четем прекалено много и по този начин събираме многобройни материали, без да можем нищо да построим с тях, а паметта ни междувременно се намества на мястото на чувствителността и вкуса. Често са необходими дълбоки разсъждения, които да върнат на усещанията ни първоначалната им чистота и да измъкнем себе си от наслояванията на чужди идеи, да започнем да усещаме нещата за себе си, да говорим от свое име, ще ми се да кажа даже – сами да съществуваме. В264

 

Кой е там? Само аз съм. С тези думи твърде много вече е казано. В240

 

Ако някой ангел тръгне да ни описва философията си, мисля, че бихме чули много твърдения от рода на „2 по 2 прави 13“. В242

 

Не е ясно дали е по-лесно да мислиш или да не мислиш. Човекът е принуден да мисли и всички знаем колко е трудно да потиснеш някоя мисъл. Това означава, че немислещите хора всъщност не заслужават всичкото това презрение, с което ги третират навсякъде в наши дни. В308

 

Всеки път, когато трябваше да разсъждава, се чувстваше като човек, свикнал винаги да работи с дясната ръка, комуто сега се налага да работи с лявата. В1

 

Разбирам нещо, но не го проумявам, и обратното. С277

 

Природата е нишката, която води мислите ни, за да не се изгубят. А111

 

Човекът е може би наполовина дух, наполовина материя, както полипът е наполовина растение и наполовина животно. Най-странните същества са винаги край синорите на нещата. D161

 

Какво друго са мислите и образите в ума ни, когато сме будни, освен сънища? Ако буден мисля за приятелите си, които са мъртви, нещата се случват, без да се сещам, че са мъртви – точно като насън. Или пък си представям, че печеля голяма лотария, и в този момент наистина съм я спечелил. Мисълта, че не съм, се явява едва след това, като доказателство за противното. Понякога да притежаваме нещо в действителност не ни доставя по-голямо удоволствие от представата за него. D134

 

Всеки има сфера на познания, в която се ориентира по-добре, отколкото нашите философи в техните. В тази своя сфера човек веднага усеща дали нещо е абсурдно, прецизно, глупаво или излишно. … Ако тръгна да описвам някое ново ястие на прислужницата в кухнята и й кажа, че това е едно много интересно ястие с изключителен аромат, а еди-какви си зрънца се поръсват край ръбчето на чинията, тя без никакво съмнение би ми се присмяла. Много автори обаче точно така подхождат, без въобще да си дават сметка колко е нелепо. Ако искаме другите да ни разберат, трябва да използваме примери от тяхната сфера и така можем да научим какво е нужно, за да приемем друго знание като част от собствената ни сфера. D252

 

Тази книга е не лорнет, през който да наблюдаваш другите, а огледало, в което да виждаш себе си. D617

 

Доста хора четат, само и само да не мислят. G82

 

Днес вече имаме книги върху книгите и описания на описанията. D204

 

Мисълта все още не е намерила израза си. Посочвам с дръжката на бастун, вместо с върха на карфица. D96

 

Повечето ни изрази са метафори – те съдържат философията на предците ни. D515

 

Забелязал съм, че съм на едно мнение, когато съм полегнал, и на друго, застанал прав, особено след като съм похапнал и съм уморен. F557

 

Беше удивен, че точно където са очите на котките, в козината им има две дупки. G71

 

Най-опасните неистини са изкривените истини. H24

 

Трябва да вярваме, че всичко има причина, точно както паякът плете паяжината си, за да лови мухи. Прави го, преди да знае, че мухите въобще съществуват. H25

 

Защо така мисля? Наистина ли е така? J1326

 

В природата не виждаме думи, а само първите букви на думите, и когато се опитваме да прочетем написаното, откриваме, че дори и „новите“ думи са само първи букви. J2154

 

Сигурно е по-лесно да обясниш устройството на света, отколкото това на едно растение. J34

 

Чувството, което предизвиква истината. J439

 

Как въобще човекът е стигнал до идеята за свободата? Величествена идея. J276

 

 

 

Източник: Georg Christoph Lichtenberg: Philosophical Writings. Steven Tester ed. and trans. SUNY Press, 2012. Буквите означават тетрадките.