В превод на Андрей Манолов. „Климат, фауна и флора на Луната“, изд. „Сонм“, 2023.
Климат, фауна и флора на Луната
От нощите си, о, Луна на непорочното зачатие,
аз, дошъл от мрачните селения, човекът без значение,
обичам да се взирам от всички покриви на този Вавилон
и да си представям твоите климат, Фауна и Флора.
Не знам какво да си измисля и да ти го съобщя,
о, невероятен Сал, докосващ бреговете на нощта!
Цялата ти атмосфера не помръдва, унесена си в сън,
обвита си във тишина, тъй както гробницата тъмна,
и в блудкавото ти небе, където облаче не дреме,
дали прошепва вятърът, че тук смъртта е бреме?
Седефените планини и слоновата кост на заливите
са част от някакъв потир, обвит във тайнственост.
В лиманите, където върху наколни салове
сирените заплитат плитки и се облизват лакомо,
бледи и от лунни изпарения опиянени,
и весели делфини от живачни гейзери облени.
[…]
Здравейте, жаби сбръчкани и чудновати
на пост по върховете дебнещи невръстни
животинки хвърковати,
учудени от твоя въздух! Здравейте, китове,
облени в светлина в блестящи ризници
като от митове,
и вие, престарели лебеди, свидетели на не един погром,
пауни бели, изправени
сред многоцветната зора огромна,
и вие, сгърчени зародиши, връстници голобради
на сфинксове със бронзови мустачки, които страдат
и в базалтовите пещери предъвкват
най-накрая някаква незнайна мръвка.
Да, елени със кристални рогове и бели мечки,
сериозни като влъхви
и сякаш предварително обречени,
разперени ръце към сладостно божествено мълчание,
бодливи, лъскащи безцелно копия
със истинско старание;
да, пеперуди, целите обкичени със скъпоценни камъни,
разтворили криле, напомнящи на страници
от книга странна.
[…]
И вие, непомръкващи цветя! Със вид на мандрагори,
високи кактуси със плодове огромни,
гора от вощеници, развъдници за мекотели,
палми със стоманени смолисти капки от корали бели,
лилии шарени с усмивки истерични,
запявате и песента ви е отлична.
[…]
О, неподвижност! Не знам кой ще бъде отличен
със лунната награда и със безмълвност ледена!
И сякаш всичко идва от една и съща вяра
в Небитието Ежедневно безпаметно и много старо.
[…]
Не, накрая главоболието няма да ми мине
заради глупавия смях на мраморните статуи от Егина
и всичкото това заспива в мъртво огледало.
Защото времето едва ли ще е спряло.
Илюстрация: Jansem, „L’imitation de Notre-Dame La Lune“ selon Jules Laforgue, 1974.