Ако решите да прочетете една книга за градинарството като изкуство, то прочетете „Образованието на един градинар“ на Ръсел Пейдж.
Градината на Вила „Силвио Пелико“, поглед нагоре.
Аз зная, че не мога да създам нищо ново. Да създадеш градина означава да преподредиш всичките налични елементи и да добавиш други, но преди всичко човек трябва да попие, доколкото е по силите му, всичко, което вижда: небето и хоризонта, почвата, цвета на тревата, формата и характера на дърветата. Всеки петстотин квадрата земя притежава своя собствена природа и всеки няколко метра дават ново тълкувание на това естество. Всеки камък, който стои на мястото си, ни разкрива нещо за структурата на земята. А растенията на дадено място, независимо дали са местни или екзотични видове, дават индикация за местната растителна химия.
Градината на Вила „Силвио Пелико“, поглед надолу. Днес кипарисите ги няма.
Има определени напрежения между елементите, което играе огромна и често неподозирана роля в композицията на градината. Подобно на взаимоотношенията между цветовете в една картина, така и между предметите с твърди очертания се получават напрежения или трептения около едно растение или между едно растение и друго, посредством въздуха между тях. Не така стоят нещата, мисля, при скулптурата, която често ни представя предмети с овладени напрежения. Но клоните, вейките и листата на едно дърво карат въздуха, сред който всички те съществуват, да откликва и да се включи в деликатната игра на неуловими сили. Някаква жизненост сякаш прескача от цвят на цвят дори и когато сложим букет във ваза, а при букет цветя от един и същи вид се получава монотонност не само защото цветовете и формите са еднакви, но и защото се повтаря едно и също по характера си трептение между цветята. Това, което наричаме празно пространство, е друг вид солиден обем. Изкуството на подреждането, както се практикува то в Япония, струва ми се, постига цялостния си ефект колкото благодарение на това, което е между елементите в композицията, толкова и заради традиционния символизъм и разнообразието от форми и текстури.
Наскоро се разхождах из една градина, като се опитвах да я посъживя и освежа – искрящият живот на градината зависи неизменно от наличието на остър поглед и постоянно внимание и любов към детайла. Забелязах, че една четириметрова магнолия (Magnolia soulangiana), която бях засадил преди години на ъгъла на павирана алея до къщата, беше добила прекомерни размери. Гъстата ѝ шума скриваше гледката, а и изглеждаше просто прекалено солидна. Тъй че започнах да я подкастрям, отначало съвсем щадящо, като рязвах тук-там по някое клонче. Докато работех, започнах да си давам сметка, че аз всъщност оформям пространството – ваех въздуха в обеми, обхванати между ъглите на пресичащите се клони и поддържани от разлистените вейки. Тук, в пространството, очертано от едно малко дръвче, се откриваше тайната на цялото взаимоотношение между изкуство и природа.
Проект за същата градина, 1957 г.
из „The Education of a Gardener“, 1962 г. (с. 45, 76-77).
Илюстрации: градината на Villa Silvio Pellico, създадена от Ръсел Пейдж през 1957 г.