I

Странно е в лето господне по божия милост 1913-то човек да бъде призован да пише нова „Апология на поезията“. Векове преди [Филип] Сидни и векове след него, различни центрове на цивилизацията са възприемали доброто изкуство за благословия, а лошото изкуство са смятали за престъпление и са прекарвали доста време в размисъл, опитвайки се да разграничат истинското изкуство от превземката. Но на днешно време в Англия, в епохата на Госе, както в епохата на Госон, ни се поставя въпроса дали изкуствата имат морална стойност. Призовават ни да определим връзката на изкуствата с икономиката, призовават ни да определим мястото на изкуствата в Идеалната република. И явно не само противни автори като Сидни Уеб са на мнение, че е по-добре изкуствата въобще да не съществуват.

Писането на естетика в проза не ми доставя голямо удоволствие. Една творба на изкуството струва повече от четиридесет предговора и още толкова апологии. Но въпреки това, въпросите ми бяха зададени с настойчивост и то от човек с добри намерения. И сякаш някой ме попита: каква е ползата от отворени пространства в този град, каква е ползата от розови храсти и защо искаш да садиш дръвчета и да правиш паркове и градини? Има хора, които не изпитват радост от подобни неща. Розата расте най-прелестна от гърлото на някой погребан Цезар и кучешкият дрян с четирите листенца на цвят (както е при нас, не дървото, което тук наричате дрян) покълва от сърцето на Окасен [любим на Николета], или това е може би само фантазия. Нека да разгледаме въпроса от гледна точка на етиката.

Очевидно е, че етиката се основава на природата на човека, както е очевидно, че гражданското общество се основава на природата на човека, когато той е в съжителство с други човеци.

Очевидно е, че за да се постигне това, което е добро за мнозинството, трябва до някаква степен да разберем в какво се състои това добро. С други думи, трябва да разберем що за животно е човекът, преди да определим какво би било максималното щастие за него, или преди да определим какъв процент от това щастие той може да получи, без да причини голям процент нещастие на други хора.

Изкуствата, литературата, поезията, са наука, точно както химията е наука. Техният обект е човекът, човечеството и отделният индивид.

Пълният текст на това есе можете да прочетете в сборника с избрани есета на Езра Паунд „Само чувството пребъдва“. Можете да закупите книгата тук. Всяка Ваша покупка подрепя нашата работа и ни позволява да продължаваме да създаваме книги.