Итън Коен
Интериор – дървено бунгало. Кал, с брадва на коленете, седи на плетен стол и гледа втренчено в пода. Навън вятърът вие. Някъде близо свисти кафе машина.
Отвън започват да се чуват стъпки. Идват на бегом, все по-близо и по-близо, трополят по земята, а след това, за кратко, разтрошават чакъла. Последните две крачки пресичат с глухо думкане дървената веранда. Вратата се отваря с трясък.
Появява се Уес. Диша тежко. Втренчва поглед.
Уес: Къде го сложи?
Кал: Под дъските на пода.
Уес: Под дъските! Добре си го измислил. Добре си го измислил. (пауза, след това му хрумва) А миризмата?
Кал: (киска се) Как ли не. В това състояние едва ли ще му мирише.
Пауза.
Уес: Не бе, той няма ли да се вмирише? Да смърди?
Кал: А, това ли? Сигурно, някой ден. И какво… какво да правим?
Уес: Разкърти пода. Извади го. Погреби го.
Кал: Навън?
Уес: Да.
Кал: В гората – добре. (прибира брадвата в килера и вади лост) Той е на парчета.
Уес: Колко?
Кал: Три.
Пауза.
Уес: Глава и…?
Кал: Един крак.
Уес: И…?
Кал: (свива рамене) Останалото. Три части.
Уес: И така го вмести?
Кал: И без главата влизаше.
Уес: А крака защо тогава?
Кал: Заяждаш ли се нещо?
На вратата се чука. Двамата замръзват.
Уес: Очакваш ли някого?
Кал: Не, кого да очаквам!
Не свалят поглед от вратата. Вятърът вие. Кафе машината свисти.
Чукането се повтаря.
Глас: Кал?
Кал:… Да?
Глас: Аз съм, Гари.
Кал: Гари Алън?
Глас: Да! (пауза) Кал?
Кал: Да!
Кал не помръдва.
Уес: (изсъсква) Отвори! (Кал го поглежда със страх) Като всеки нормален човек.
Кал подава лоста на Уес. След това отваря вратата.
Влиза Гари Алън, облечен в униформа на шериф в цвят каки и с пистолет на кръста. Той е по-млад от Кал и Уес и – поне на пръв поглед – е приятелски благоразположен и не знае нищо.
Гари Алън: А! Здрасти, Уес.
Уес: Как я караш?
Гари Алън: Добре. Вие как я карате? Не сте се забъркали пак в нещо, нали?
Кал се напряга. Уес се втренчва в Гари Алън без готов отговор – в ръка стиска забравения лост. Кафе машината свисти.
След дълга пауза.
Уес: Не, естествено.
Гари Алън: Старецът тука ли е?
ДРЪН – Уес изпуска лоста, като чува въпроса. Въпреки силния звук, Гари Алън почти не реагира. Кал и Уес не помръдват и липсата на отговор поражда подозрения.
Кал: Не.
Гари Алън: Хм, каза, че ще мине.
Кал: Тука? Странно.
Гери Алън: Защо да е странно?
Кал:…Не знам.
Гари Алън: Аха. Може ли да си сипя кафе?
Кал: Има там нещо.
Гари Алън: Какво има?
Кал: За кафето казвам. Може да е прегоряло.
Гари Алън: (повдига рамене) Каквото и да е, стига да е горещо – обичам всякакво кафе. (сипва си чаша) Е, ще дойде. Значи скоро ще се появи.
Уес: За какво?
Гари Алън: Е… той ще си каже.
Кал: Каквото и да каже – не ми се слуша.
Гари Алън: Прекалено строго го съдите. И двамата.
Кал: Лесно ти е да говориш на теб.
Уес: За нас е различно.
Кал: Мноого, много различно.
Гари Алън: Той е и мой баща.
Уес: Теб не те е бил толкова. Когато ти се появи, ръката му вече беше олекнала.
Гари Алън: Лесно е да обвиняваш родителя си, айде по-спокойно.
Кал: Заяждаш ли се нещо?!
Гари Алън: Трябва да го преодолеете. Да заживеете своя собствен живот. Да загърбите миналото – така постъпват зрелите хора.
Уес: Миналото е винаги някъде тук, освен ако не го пратиш в миналото.
Гари Алън: Точно. Така направих аз.
Уес: Как? (с насмешка) Наум?
Гари Алън спокойно духа чашата с кафе и отпива – това е неговият отговор. Кафе машината продължава да свисти.
Дълга пауза:
Гари Алън: Добре че си тук, Уес. След това щеше да ходи у вас.
Уес: „Щеше”?
Гари Алън: Е, сега няма да му се наложи.
Кал и Уес си разменят погледи.
Кал: Явно не.
Вятърът вие. Кафе машината свисти.
Гари Алън: Е, той сигурно не би имал нищо против да ви кажа. Сигурно ще му е по-лесно на стареца така. Той просто иска да се извини. Започна с мен. Поиска ми прошка. Каза, че е решил да спре пиенето. Да спре да бие. И да се посвети на Христос.
Пауза.
Кал: Исусе Христе.
Гари Алън: Същия.
Уес: И ти му се върза. Мъдро си постъпил, като зрял човек.
Гари Алън: Да, простих му. Радвам се, че го направих. Не искам да съм роб на миналото. Не искам да съм някаква марионетка, която да предава тоя гняв и насилие от поколение на поколение. Не, не, драги мои. Гари Алън ще сложи точка. Надявам се вие двамата да направите същото. Христос вече му е простил, помислете.
Кал: Той не е пребивал Христос.
Гари Алън: Когато нас биеше, той удряше Христос.
Уес: (хленчи) Христос е бил разпнат на кръст. Това го е направило по-силен.
Кал: Ние с Уес не сме имали тоя шанс.
Вятърът вие. Кафе машината свисти.
Продължителна пауза.
Гари Алън: Доста шумна е тая кафе машина.
Кал: Карла ме напусна. Не издържа на кошмарите ми и писъците посред нощ. Старецът ще ми върне ли жената? Ще ми върне ли работата? Уволниха ме от рибната фабриката – да не би да се е съсипал от разкаяние? Какво ще ми даде баща ми за това, че ми разби живота – едно „извинявай” ли!
Гари Алън: Само обвинения и обвинения. (духа чашата кафе и отпива, после измърморва) То беше тъпа работа, така или иначе – да мелиш глави на сомове.
Кал: Копеле гадно!
Нахвърля се върху Гари Алън, но Уес го хваща.
Уес: Спокойно, Кал! Успокой се!
Гари Алън отпива от кафето и пуска една ледена усмивка – изглежда доволен.
Гари Алън: Роби на миналото си оставате.
Уес: Гари Алън, ти пък си роден с шило в задника. И животът така и не те промени.
Гари Алън: Аз пък бих могъл да кажа, че вие двамата сте родени сърдити и затова сте винаги с толкова кисели физиономии. Все нещо ви е горчив животът. Но ето, не го казвам. И не казвам и много други неща в тоя смисъл. Би било незряло от моя страна. Гари Алън Клат няма нужда да унижава другите, за да се чувства по-горе от тях. Казвам ви обаче това: ако изслушате стареца и приемете разкаянието му в сърцата си, ще бъде по-добре за вас.
Кал: Изслушали сме го вече.
Уес: Кал!
Гари Алън: Какво имаш предвид? (след пауза, изпълнена с мрачното мълчание на Кал, Гари Алън тъжно поклаща глава) Уж сме една рода, но не ви разбирам. Ще продължавам да се моля за вашето спасение, старецът също. Но и вие трябва да се молите за себе си. В крайна сметка, ваша си работа. (въздиша) Много ми дойде кафето за днес. Налага се да пусна една вода.
Излиза.
Уес: Никаквец с никаквците, гледай го само.
Кал: „Роби на миналото” – какво знае той? Да не би него да го е напуснала жена му? Да не би той да мастурбира, като гледа канал „Екстази”? (забива поглед в пода) Има още място там долу.
Уес: Не там, в гората, все ще го измислим някакси. Знае ли някой, че Гари Алън е тръгнал насам?
Кал: (разведрява се) Не!
Уес: Откъде знаеш?
Кал: (разбит) Не знам.
Уес: Ако дойде някой и пита дали Гари Алън е минавал, ще му кажем: „О, да, отби се, ама си тръгна; пийна едно кафе и после си тръгна.”
Кал: Разбира се, бил е тук. Поговорили сме си по братски.
Уес: Като братя. Не знам къде е отишъл. Предполагам се е прибрал вкъщи. Няма го там? Е, не знаем накъде го е отвеял вятърът.
Кал: Наистина не знаем. Ще ми се да можехме да ви кажем.
Уес: Точно така ще отговорим. Сега, като влезе, лисваш горещо кафе в лицето му. Той ще се зашемети, няма да знае какво се случва. Аз ще го пречукам.
Кал: После ще го натъпчем под дъските на пода.
Уес: Кал, стига с тия дъски! Вън от бунгалото – място колкото ти душа иска.
Кал: Добре, в гората става. Не настоявам за пода. Стига да се отървем от това надменно копеле, с неговите поучения и присъди! (сипва чаша кафе докато Уес отива до килера и вади брадвата) Трябвало да се освободя от миналото! Щяло да промени живота ми, щял да съм на върха.
Уес: Ти и аз – сега ще сме на върха.
Гари Алън: (отдалеч) Копелета мръсни! (влиза с изваден пистолет) Ненормални копелета! Какво прави главата на стареца в мивката на кухнята?!
Мълчалива пауза – пистолетът на Гари Алън е насочен към Кал, който държи чаша кафе, и Уес, който стиска брадва в ръка.
Дълга пауза.
Кал: Няма как да знаеш, но подпорните греди на пода са на метър седемдесет разстояние една от друга. (пауза) Изпикал си се в мойта кухня?
Гари Алън: Изпиках се първо, после отидох да търся суха сметана. Значи, убихте го – пуснахте духа от бутилката! Няма оправия вече! Отивате право в затвора и оттам… в ада! Т’ва е!
Уес: СЕГА! ХВЪРЛЯЙ!
Кал лисва чашата с кафе. Течността полита в бавна дъга, стига едва на половината разстояние от Гари Алън и се плисва на пода.
Кал и Уес тъжно се втренчват в мокрия под.
Уес: Е, сега сме наравно.
Гари Алън: Гари Алън Клат и пистолет „Рюгер” срещу разляно кафе, двама кретени и брадва. КАК ПО ДЯВОЛИТЕ сме НАРАВНО!
ДУМ! ДУМ!
Уес пада.
Гари Алън: НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОТЪРСИШ ОТ МИНАЛОТО, ТАКА ЛИ!
ДУМ! ДУМ!
Кал пада и Гари Алън отива по-близо, за да е сигурен.
Гари Алън: НЕ МОЖЕШ, ТАКА ЛИ! ЩЕ СЕ НАХВЪРЛЯШ!
ДУМ! ДУМ!
Гари Алън: РОБИ! МАРИОНЕТКИ! РЕЗАЧИ НА ГЛАВИ! САМО ХАБИТЕ КАФЕТО!
ДУМ!
Гари Алън: НЕЩАСТНИЦИ, СИНОВЕ НА БАЩА БЕЗ ГЛАВА!
ДУМ! ДУМ!
Стои над телата, диша тежко.
Воят на вятъра постепенно се усилва. Свистенето на кафе машината също.
Гари Алън е втренчен в телата. Хвърля пистолета встрани.
Гари Алън: О, Господи.
Навежда се за брадвата и поклаща глава.
Гари Алън: Кога ще мога да си отдъхна.
Изправя се, замахва… и следва затъмнение. Шумът от вятъра и кафе машината е изместен от глухите удари на брадвата.
Превод от английски Лазар Лазаров.