Итън Коен

Интериор – дървено бунгало. Кал, с брадва на коленете, седи на плетен стол и гледа втренчено в пода. Навън вятърът вие. Някъде близо свисти кафе машина.

Отвън започват да се чуват стъпки. Идват на бегом, все по-близо и по-близо, трополят по земята, а след това, за кратко, разтрошават чакъла. Последните две крачки пресичат с глухо думкане дървената веранда. Вратата се отваря с трясък.

Появява се Уес. Диша тежко. Втренчва поглед.

Уес: Къде го сложи?

Кал: Под дъските на пода.

Уес: Под дъските! Добре си го измислил. Добре си го измислил. (пауза, след това му хрумва) А миризмата?

Кал: (киска се) Как ли не. В това състояние едва ли ще му мирише.

Пауза.

Уес: Не бе, той няма ли да се вмирише? Да смърди?

Кал: А, това ли? Сигурно, някой ден. И какво… какво да правим?

Уес: Разкърти пода. Извади го. Погреби го.

Кал: Навън?

Уес: Да.

Кал: В гората – добре. (прибира брадвата в килера и вади лост) Той е на парчета.

Уес: Колко?

Кал: Три.

Пауза.

Уес: Глава и…?

Кал: Един крак.

Уес: И…?

Кал: (свива  рамене) Останалото. Три части.

Уес: И така го вмести?

Кал: И без главата влизаше.

Уес: А крака защо тогава?

Кал: Заяждаш ли се нещо?

На вратата се чука. Двамата замръзват.

Уес: Очакваш ли някого?

Кал:  Не, кого да очаквам!

Не свалят поглед от вратата. Вятърът вие. Кафе машината свисти.

Чукането се повтаря.

Глас: Кал?

Кал:… Да?

Глас: Аз съм, Гари.

Кал: Гари Алън?

Глас: Да! (пауза) Кал?

Кал: Да!

Кал не помръдва.

Уес: (изсъсква) Отвори! (Кал го поглежда със страх) Като всеки нормален човек.

Кал подава лоста на Уес. След това отваря вратата.

Влиза Гари Алън, облечен в униформа на шериф в цвят каки и с пистолет на кръста. Той е по-млад от Кал и Уес и – поне на пръв поглед – е приятелски благоразположен и не знае нищо.

Гари Алън: А! Здрасти, Уес.

Уес: Как я караш?

Гари Алън: Добре. Вие как я карате? Не сте се забъркали пак в нещо, нали?

Кал се напряга. Уес се втренчва в Гари Алън без готов отговор – в ръка стиска забравения лост. Кафе машината свисти.

След дълга пауза.

Уес: Не, естествено.

Гари Алън: Старецът тука ли е?

ДРЪН – Уес изпуска лоста, като чува въпроса. Въпреки силния звук, Гари Алън почти не реагира. Кал и Уес не помръдват и липсата на отговор поражда подозрения.

Кал: Не.

Гари Алън: Хм, каза, че ще мине.

Кал: Тука? Странно.

Гери Алън: Защо да е странно?

Кал:…Не знам.

Гари Алън: Аха. Може ли да си сипя кафе?

Кал: Има там нещо.

Гари Алън: Какво има?

Кал: За кафето казвам. Може да е прегоряло.

Гари Алън: (повдига рамене) Каквото и да е, стига да е горещо – обичам всякакво кафе. (сипва си чаша) Е, ще дойде. Значи скоро ще се появи.

Уес: За какво?

Гари Алън: Е… той ще си каже.

Кал: Каквото и да каже – не ми се слуша.

Гари Алън: Прекалено строго го съдите. И двамата.

Кал: Лесно ти е да говориш на теб.

Уес: За нас е различно.

Кал: Мноого, много различно.

Гари Алън: Той е и мой баща.

Уес: Теб не те е бил толкова. Когато ти се появи, ръката му вече беше олекнала.

Гари Алън: Лесно е да обвиняваш родителя си, айде по-спокойно.

Кал: Заяждаш ли се нещо?!

Гари Алън: Трябва да го преодолеете. Да заживеете своя собствен живот. Да загърбите миналото – така постъпват зрелите хора.

Уес: Миналото е винаги някъде тук, освен ако не го пратиш в миналото.

Гари Алън: Точно. Така направих аз.

Уес: Как? (с насмешка) Наум?

Гари Алън спокойно духа чашата с кафе и отпива – това е неговият отговор. Кафе машината продължава да свисти.

Дълга пауза:

Гари Алън: Добре че си тук, Уес. След това щеше да ходи у вас.

Уес: „Щеше”?

Гари Алън: Е, сега няма да му се наложи.

Кал и Уес си разменят погледи.

Кал: Явно не.

Вятърът вие. Кафе машината свисти.

Гари Алън: Е, той сигурно не би имал нищо против да ви кажа. Сигурно ще му е по-лесно на стареца така. Той просто иска да се извини. Започна с мен. Поиска ми прошка. Каза, че е решил да спре пиенето. Да спре да бие. И да се посвети на Христос.

Пауза.

Кал: Исусе Христе.

Гари Алън:  Същия.

Уес: И ти му се върза. Мъдро си постъпил, като зрял човек.

Гари Алън: Да, простих му. Радвам се, че го направих. Не искам да съм роб на миналото. Не искам да съм някаква марионетка, която да предава тоя гняв и насилие от поколение на поколение. Не, не, драги мои.  Гари Алън ще сложи точка. Надявам се вие двамата да направите същото. Христос вече му е простил, помислете.

Кал: Той не е пребивал Христос.

Гари Алън: Когато нас биеше, той удряше Христос.

Уес: (хленчи) Христос е бил разпнат на кръст. Това го е направило по-силен.

Кал: Ние с Уес не сме имали тоя шанс.

Вятърът вие. Кафе машината свисти.

Продължителна пауза.

Гари Алън: Доста шумна е тая кафе машина.

Кал: Карла ме напусна. Не издържа на кошмарите ми и писъците посред нощ. Старецът ще ми върне ли жената? Ще ми върне ли работата? Уволниха ме от рибната фабриката – да не би да се е съсипал от разкаяние? Какво ще ми даде баща ми за това, че ми разби живота – едно „извинявай” ли!

Гари Алън: Само обвинения и обвинения. (духа чашата кафе и отпива, после измърморва) То беше тъпа работа, така или иначе – да мелиш глави на сомове.

Кал: Копеле гадно!

Нахвърля се върху Гари Алън, но Уес го хваща.

Уес: Спокойно, Кал! Успокой се!

Гари Алън отпива от кафето и пуска една ледена усмивка – изглежда доволен.

Гари Алън: Роби на миналото си оставате.

Уес: Гари Алън, ти пък си роден с шило в задника. И животът така и не те промени.

Гари Алън: Аз пък бих могъл да кажа, че вие двамата сте родени сърдити и затова сте винаги с толкова кисели физиономии. Все нещо ви е горчив животът. Но ето, не го казвам. И не казвам и много други неща в тоя смисъл. Би било незряло от моя страна. Гари Алън Клат няма нужда да унижава другите, за да се чувства по-горе от тях. Казвам ви обаче това: ако изслушате стареца и приемете разкаянието му в сърцата си, ще бъде по-добре за вас.

Кал: Изслушали сме го вече.

Уес: Кал!

Гари Алън: Какво имаш предвид? (след пауза, изпълнена с мрачното мълчание на Кал, Гари Алън тъжно поклаща глава) Уж сме една рода, но не ви разбирам. Ще продължавам да се моля за вашето спасение, старецът също. Но и вие трябва да се молите за себе си. В крайна сметка, ваша си работа. (въздиша) Много ми дойде кафето за днес. Налага се да пусна една вода.

Излиза.

Уес: Никаквец с никаквците, гледай го само.

Кал: „Роби на миналото” – какво знае той? Да не би него да го е напуснала жена му? Да не би той да мастурбира, като гледа канал „Екстази”? (забива поглед в пода) Има още място там долу.

Уес: Не там, в гората, все ще го измислим някакси. Знае ли някой, че Гари Алън е тръгнал насам?

Кал: (разведрява се) Не!

Уес: Откъде знаеш?

Кал: (разбит) Не знам.

Уес: Ако дойде някой и пита дали Гари Алън е минавал, ще му кажем: „О, да, отби се, ама си тръгна; пийна едно кафе и после си тръгна.”

Кал: Разбира се, бил е тук. Поговорили сме си по братски.

Уес: Като братя. Не знам къде е отишъл. Предполагам се е прибрал вкъщи. Няма го там? Е, не знаем накъде го е отвеял вятърът.

Кал: Наистина не знаем. Ще ми се да можехме да ви кажем.

Уес: Точно така ще отговорим. Сега, като влезе, лисваш горещо кафе в лицето му. Той ще се зашемети, няма да знае какво се случва. Аз ще го пречукам.

Кал: После ще го натъпчем под дъските на пода.

Уес: Кал, стига с тия дъски! Вън от бунгалото – място колкото ти душа иска.

Кал: Добре, в гората става. Не настоявам за пода. Стига да се отървем от това надменно копеле, с неговите поучения и присъди! (сипва чаша кафе докато Уес отива до килера и вади брадвата) Трябвало да се освободя от миналото! Щяло да промени живота ми, щял да съм на върха.

Уес: Ти и аз – сега ще сме на върха.

Гари Алън: (отдалеч) Копелета мръсни! (влиза с изваден пистолет) Ненормални копелета! Какво прави главата на стареца в мивката на кухнята?!

Мълчалива пауза – пистолетът на Гари Алън е насочен към Кал, който държи чаша кафе, и Уес, който стиска брадва в ръка.

Дълга пауза.

Кал: Няма как да знаеш, но подпорните греди на пода са на метър седемдесет разстояние една от друга. (пауза) Изпикал си се в мойта кухня?

Гари Алън: Изпиках се първо, после отидох да търся суха сметана. Значи, убихте го – пуснахте духа от бутилката! Няма оправия вече! Отивате право в затвора и оттам… в ада! Т’ва е!

Уес: СЕГА! ХВЪРЛЯЙ!

Кал лисва чашата с кафе. Течността полита в бавна дъга, стига едва на половината разстояние от Гари Алън и се плисва на пода.

Кал и Уес тъжно се втренчват в мокрия под.

Уес: Е, сега сме наравно.

Гари Алън: Гари Алън Клат и пистолет „Рюгер” срещу разляно кафе, двама кретени и брадва. КАК ПО ДЯВОЛИТЕ сме НАРАВНО!

ДУМ! ДУМ!

Уес пада.

Гари Алън: НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОТЪРСИШ ОТ МИНАЛОТО, ТАКА ЛИ!

ДУМ! ДУМ!

Кал пада и Гари Алън отива по-близо, за да е сигурен.

Гари Алън: НЕ МОЖЕШ, ТАКА ЛИ! ЩЕ СЕ НАХВЪРЛЯШ!

ДУМ! ДУМ!

Гари Алън: РОБИ! МАРИОНЕТКИ! РЕЗАЧИ НА ГЛАВИ! САМО ХАБИТЕ КАФЕТО!

ДУМ!

Гари Алън: НЕЩАСТНИЦИ, СИНОВЕ НА БАЩА БЕЗ ГЛАВА!

ДУМ! ДУМ!

Стои над телата, диша тежко.

Воят на вятъра постепенно се усилва. Свистенето на кафе машината също.

Гари Алън е втренчен в телата. Хвърля пистолета встрани.

Гари Алън: О, Господи.

Навежда се за брадвата и поклаща глава.

Гари Алън: Кога ще мога да си отдъхна.

Изправя се, замахва… и следва затъмнение. Шумът от вятъра и кафе машината е изместен от глухите удари на брадвата.

 

Превод от английски Лазар Лазаров.