Момък

Пойдох, поведох коня на вода,
сокол на ръка, загар по мене.
У среща ми е едно момиче,
пременило се, начинило се,
Като го видох – ум ми занесе,
ум ми занесе, кон ми утече,
сокол ми литна, загар ми бeга!
Дали по сокол, или по коня,
дали по загар, или по мома?

 

* загар – ловджийско куче

 


 

– Расти ми, расти, малой момиче,
я чу да те зема.
– Айде и да раста, бре, лудо младо,
я нечу те зема.
Айде я че стана, бре, лудо младо,
пиле-соколенце.
Високо че фъркам, бре, лудо младо –
не мож да ме фанеш.

– Айде я че стана,гиди, малка моме,
дърво у полето.
Лети, що че летиш, бре, диво пиле –
на мене че кацнеш.

– Айде я че стана,гиди, лудо младо,
риба у реката,
Длибоко че пливам, гиди, лудо младо,
не мож да ме фанеш.

– Айде я че стана, малой момиче,
камен у реката.
Пливай, що че пливаш, бре, мрена рибо –
на мене че стапиш.

 

Прочети „Самодиви, самовили“ на Димитър Маринов.

Прочети „Девойка“.

Обратно към съдържанието на броя.