(Утту е шумерска богиня на тъкачеството.)

Богинята Утту нарежда на градинаря:
Донеси ми краставици, но с дръжките,
Донеси ми ябълки, но с клоните,
Донеси ми фурми, но с листата им,
Донеси ми грозде, но с пръчките
И той ще ми стане слуга, вързан с повод,
Енки ще ми стане слуга, вързан с повод…

Утту, жената красива, на която се чудеха,
Притича към него, с ръце плесна от радост.

(Из “Епос за Енки и Нинхурсаг” , ІІІ хил. пр. н. е.)

Превод: Георги Крумов

 

Пет хиляди години по-късно, в българския фолклор:

Във Драма искам да ида,
там имам либе болничко,
понуда да му занеса,
жълта ми дюля с листата,
бело ми грозде с лозата,
рудо ми ягне с рогцата…

Из “Дуйни ми, дуйни, бел ветре”

 

Съпоставка: Красимира Зафирова