Из “Епос за Енки и Нинхурсаг” и „Дуйни ми, дуйни, бел ветре“
(Утту е шумерска богиня на тъкачеството.)
Богинята Утту нарежда на градинаря:
Донеси ми краставици, но с дръжките,
Донеси ми ябълки, но с клоните,
Донеси ми фурми, но с листата им,
Донеси ми грозде, но с пръчките
И той ще ми стане слуга, вързан с повод,
Енки ще ми стане слуга, вързан с повод…
Утту, жената красива, на която се чудеха,
Притича към него, с ръце плесна от радост.
(Из “Епос за Енки и Нинхурсаг” , ІІІ хил. пр. н. е.)
Превод: Георги Крумов
Пет хиляди години по-късно, в българския фолклор:
Във Драма искам да ида,
там имам либе болничко,
понуда да му занеса,
жълта ми дюля с листата,
бело ми грозде с лозата,
рудо ми ягне с рогцата…
Из “Дуйни ми, дуйни, бел ветре”
Съпоставка: Красимира Зафирова
Прочети откъс от „Поезия и знание“ на Еме Сезер.
Прочети „Началото на идеята за отхвърляне на края“ на Красимира Зафирова.