Авторът Лудингира вероятно е действително лице, тъй като го срещаме като поет и при друга творба, в която жали за смъртта на баща си, в чийто образ, обаче, откриваме Думузи, както в песента за майката откриваме Инана.

Пратенико царски, тръгвай на път, хайде!
Забързан към Нипур, занеси писмото,
Потегляй вече, хайде.
Будна ли е мама или е заспала –
стъпи на пътеката към дома на жените.
Докато пътуваш, да не си надникнал
в писмото-поздрав – предай й го лично.
Тя е тъй красива, с накити се кичи,
но ти не я познаваш – ще ти я опиша.
Нарича се Шат-Ищар, търси я по име.
Лице, тяло, всичко в нея е красиво.
Тя обслужва в храма своята богиня.
Тази участ има още от невръстна.
В свекърски дом влиза почтително-смело,
пред господарката богиня застава покорно.
Умее да се грижи за дома на Инана ,
изпълнява всичко, всяка дума царска.
С охота се труди, каквото хване – цъфва.
Мила е, сърдечна, със живот е пълна.
Агне, мед и мляко, елей за сърцето.

Чуй да ти разкажа втория й белег.
На небего южно майка ми е блясък, сърна в планините,
Зорница в небето, мараня на пладне.
Карнеол безценен, топаз на Мархаши,
съкровище царско, обвито с наслада
скъп каменен щемпел, бляскав като слънце
калаена гривна, бронзов-златен пръстен,
злато и сребро е, обляна в блясък.
На врата венец цветен, като дъхав накит,
статуя от алабастър с лазуритен цокъл,
но с пъргаво тяло, лъхащо чаровност.

Чуй да ти разкажа третия й белег.
Небесен дъжд е мама за семената жадни
жътва изобилна, клас и в есен зреещ,
радостна градина, пълна със наслади,
бор, поливан щедро, украсен с плода си
пролетна овошка, родена във Нинас,
канал бързоструен, разлял водата в ниви,
тилмунска фурма сладка, с плодове узрели.

Чуй да ти разкажа четвъртия й белег.
Моленията в празник тя изпълва с радост,
на празника Акитум блести с очи открити,
с възторг лее звучно молебствия за щедрост,
мястото за танци със щастие застила,
любов е тя сърдечна, небивало голяма,
храна е за пленника, завърнал се в дома си.

Чуй да ти разкажа петия й белег.
Майка ми е палма с аромат упоен,
каляска от бор, чемширена каруца,
слънчоглед пресован с масло ароматно,
кичест плод омаен като венец цветен,
от костта на щраус бурканче, което
препълнено капе елей ароматен.
Щом по тези знаци майка ми намериш,
кажи й: Поздравява те Лудингира, синът ти обичан.


Превод: Георги Крумов

(Шумерска и акадска поезия, ст. 195 ,изд. “Народна култура”, 1986г.)

Името Шат-Ищар е акадско, предполагаемо – ІІ хил. пр. н. е.