Лястовичке лястовичке помниш ли
Защо засели дните ми с огледални вирове
Много облаци минаха оттогава
И аз минах и се огледах
И много момичета минаха и се огледаха
От дълбините прозират и моите връстници
Като опарена е водата от бързата ти сянка
Всяка нощ и сънищата нещо ми казват
За нашата залутана душа сред къщите и звездите
Но човекът какво още е човекът лястовичке
Коя е неговата същност
Понякога и за мен не ми се говори
А виждам лястовичке
Има значение и кой от миналото ще дойде
Дали ще плете змии интриги сред младата коприва
Или ще зачертае на кръст мизерията на духа ни
Аз искам в светлината на чувствата да остана
Из стихосбирката “Въображението на пейзажа” (Народна култура, 2000)
