Елица Кирилова

 

Infinitas

Във кабинета му
покрита с прах и мрак
стои витрина
с препарирана Infinitas
погълната от себе си
самодостатъчна
и породиста

Чудесен екземпляр!

Покрай стъклото
времето тече
около него
се изливат дните
и само редкият му експонат
остава сух
като хербарий
Неопетнени са извивките
и гладката му кожа
изкормена
почистена
внимателно натъпкана
със стъклените топчета
останали от всички съжаления
за всичките животи
които е пропуснал
улисан
в препариране

 

Еднодневка

Сочни кайсиеви ядки
в сянката на сливата
докато всички спят

И миризмата на кибрит
запален
под леглото в спалнята
докато не стопим мокета
опиянени от барутната мъгла

И мама с плавници
далече във водата
Черепче от рак

И котки
и оси
и чайки
и свикващите с тъмното очи
преди последното изсвирване
преди да ми се скарат с пълно име
защото съм се провинила нещо
защото без вина не става нищо
това го знаят птиците във Рая

И аз го знам
А лятото не знае
че остарява прогресивно
и не по мен са бръчките –
по него
а искам да се върне наобратно
и лентата
и бялата вълна
и сянката пред слънцето по обед
която ми напомня
колко е часът
в живота ми
на еднодневка

 

***

Докато държиш
есента ми
във шепи
опитай да скриеш
зад ухото ми кичура
който лятото
ей тъй
на шега изсветли
до нюанси на топъл
и премрежен следобед

Със прибрани коси
и отрязана есен
аз съм само едно
клонче суха ела
плаващо по водата
към заспалата зима
като лист във бутилка
като стон във гора

и докато държиш
есента
за крилете
запомни как ухая
на умора
на дъжд
на листа във калта
и на утринен хлад

Изпрати ме с очи
и продай есента ми
на пазара за спомени
на най-ниска цена
да я купи слепецът
от съседната улица
и да чуе най-после
как израства елха

 

Обратно към съдържанието на броя.

Прочети „Обитателят на Източния склон“ на Шу Съ.

Прочети „Има две безкрайни посоки“ на Агнес Мартин.