И да говоря всички езици човешки, и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, –
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта се не превъзнася,
не се гордее, не безчинствува,
не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва,
на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби,
ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Пиеро дела Франческа, „Свети Юлиан“, 1454.