Б. Р.
* * *
Аз съм – стъпка след стъпка –
аритмична пътека,
като тайна оплетен
в коренища и вени.
И съм диря лисича,
и се вия полека –
от глава до пети съм
обрасъл в зелено.
Или мащерков мирис съм,
лудо порасъл
под влажните ноздри
на гладно сърне.
Аз съм всъщност високо
кръжене на ястреб
със затворен във себе си
кръг от небе.
* * *
Да улавяш как тънко светлеят
снопчетата трева по хълма,
на душата ми в ниското пеене
да се вслушваш, когато стъмва;
и когато нещата порастват
мълчаливи край нашия огън –
до света се докосвай
ласкаво,
светът е място особено.
Какво ме движи
Силата на минутите
отвътре светещи,
почти прозрачен,
когато тръгвам
след нощ на обич
в планинско селище
или на птица
в окото кръгло,
или на облак,
напомнящ млякото,
когато кипва
над огън бавен,
след дълъг разговор
и път с приятели,
силата на дома им
странна;
силата на нещата
вградена в ритъма
на дъждовете тъмни
и на спокойните,
силата от която
сега мъчително
и с коси стъпки
танцува конят ми…