Какво ме движи

Б. Р. 

* * *

Аз съм  –  стъпка  след  стъпка –

аритмична  пътека,

като  тайна  оплетен

в коренища  и вени.

И съм диря лисича,

и се вия полека  –

от  глава до пети  съм

обрасъл в зелено.

Или  мащерков  мирис  съм,

лудо порасъл

под  влажните ноздри

на  гладно  сърне.

Аз съм всъщност високо

кръжене на  ястреб

със затворен  във себе си

кръг от небе.

 

* * *

Да  улавяш  как тънко светлеят

снопчетата  трева  по  хълма,

на душата ми в ниското пеене

да се вслушваш,  когато стъмва;

и  когато  нещата  порастват

мълчаливи  край  нашия огън  –

до света се докосвай

ласкаво,

светът е място  особено.

29108-large

Какво  ме  движи

Силата  на  минутите

отвътре  светещи,

почти прозрачен,

когато тръгвам

след  нощ  на  обич

в  планинско  селище

или  на  птица

в  окото  кръгло,

или  на  облак,

напомнящ  млякото,

когато  кипва

над  огън бавен,

след  дълъг  разговор

и  път  с приятели,

силата на дома им

странна;

силата на нещата

вградена в ритъма

на дъждовете тъмни

и на спокойните,

силата от която

сега мъчително

и с коси стъпки

танцува конят ми…

 

Обратно към съдържанието на броя.

Прочети „Планината е в нас“ на Джон Мюър.