* * *

Аз съм – стъпка след стъпка –

аритмична  пътека,

като тайна оплетен

в коренища и вени.

И съм диря лисича,

и се вия полека –

от глава до пети съм

обрасъл в зелено.

Или мащерков мирис съм,

лудо порасъл

под влажните ноздри

на гладно сърне.

Аз съм всъщност високо

кръжене на ястреб

със затворен във себе си

кръг от небе.

 

* * *

Да улавяш как тънко светлеят

снопчетата трева по хълма,

на душата ми в ниското пеене

да се вслушваш, когато стъмва;

и когато нещата порастват

мълчаливи край нашия огън  –

до света се докосвай

ласкаво,

светът е място особено.

Какво  ме  движи

Силата на минутите

отвътре светещи,

почти прозрачен,

когато тръгвам

след нощ на обич

в планинско селище

или на птица

в окото кръгло,

или на облак,

напомнящ млякото,

когато кипва

над огън бавен,

след дълъг разговор

и път с приятели,

силата на дома им

странна;

силата на нещата

вградена в ритъма

на дъждовете тъмни

и на спокойните,

силата от която

сега мъчително

и с коси стъпки

танцува конят ми…