Две стихотворения
КЛАУСТРОФОБИЯ Да излезем от стаята, докато стените й, докато прозорецът, тавана и пода, не са се втвърдили размерно в очите ни, не са ни сковали…
Какво ме движи
* * * Аз съм – стъпка след стъпка – аритмична пътека, като тайна оплетен в коренища и вени. И съм диря лисича, и се вия полека – от глава…