Две стихотворения

КЛАУСТРОФОБИЯ Да излезем от стаята, докато стените й, докато прозорецът, тавана и пода, не са се втвърдили размерно в очите ни, не са ни сковали…

Какво ме движи

* * * Аз съм – стъпка след стъпка – аритмична  пътека, като тайна оплетен в коренища и вени. И съм диря лисича, и се вия полека – от глава до пети…