Две стихотворения

КЛАУСТРОФОБИЯ Да излезем от стаята, докато стените й, докато прозорецът, тавана и пода, не са се втвърдили размерно в очите ни, не са ни сковали…

Какво ме движи

* * * Аз съм  –  стъпка  след  стъпка – аритмична  пътека, като  тайна  оплетен в коренища  и вени. И съм диря лисича, и се вия полека  – от  глава…