От няколко години в ежедневния дискурс на медиите перфидно тук-там започнаха да се прокрадват аргументи за хипотетичната неизбежност на войната и евентуалните ползи от нея. Нашето поколение не познава войната. Дори поколението на родителите ни не я познава. В това отношение сме щастливци – и се надяваме да останем такива. За да напомним какво всъщност е войната, в този брой публикуваме думите на хора, които са я преживели или са намерили в нея смъртта си.

Най-добрият начин да следите „Пеат некогаш“ е да се абонирате за бюлетина ни (вдясно) или да харесате страницата ни във Фейсбук.

 

Броене на бобчета || Олга Николова

Четири стихотворения || Димитър Гачев

Френски писма от фронта (Голямата война)

Един убит || Димчо Дебелянов

из „Писма от Одрин“ || Генчо Стайнов

из „Кървави петна“ || Владимир Мусаков

4 септември || Дани Радичков

Любезно писмо до Владимир Сабоурин с последващи коментарни бележки || Вавилония Полиглотова

Ламцадрица || Рада Барутска

На пато (Весо чете Надежда Радулова) || Весо Паралията

Растенията като химици, строители и пътешественици || Феликс Патури

из „Взаимодействието на цветовете“ || Йозеф Алберс