От няколко години в ежедневния дискурс на медиите перфидно тук-там започнаха да се прокрадват аргументи за хипотетичната неизбежност на войната и евентуалните ползи от нея. Нашето поколение не познава войната. Дори поколението на родителите ни не я познава. В това отношение сме щастливци – и се надяваме да останем такива. За да напомним какво всъщност е войната, в този брой публикуваме думите на хора, които са я преживели или са намерили в нея смъртта си.
Най-добрият начин да следите „Пеат некогаш“ е да се абонирате за бюлетина ни (вдясно) или да харесате страницата ни във Фейсбук.
Броене на бобчета || Олга Николова
Четири стихотворения || Димитър Гачев
Френски писма от фронта (Голямата война)
из „Писма от Одрин“ || Генчо Стайнов
из „Кървави петна“ || Владимир Мусаков
Любезно писмо до Владимир Сабоурин с последващи коментарни бележки || Вавилония Полиглотова
На пато (Весо чете Надежда Радулова) || Весо Паралията
Растенията като химици, строители и пътешественици || Феликс Патури