Гриша Трифонов

Това ми е последната България.

Последната.
Не ми остана шепичка народ
след всичките велики преселения,
не ми останаха коне –
последният
лежи на хребета
и рие все по-бавно каменния сняг.

Това ми е
последната България.

Разселвах се.
Населвах.
Поселявах.
Дошло е времето да се заселя.
Дошло е мястото да се заселя:
в студените треви на този бряг,
на хвърлей поглед
от последния си кон,
от костите му –
да ми светят като храм на хребета,
додето рия с тъпия си меч земята.

Това ми е
последната
България.

 

Обратно към съдържанието на броя.

Прочети „Стихотворение“ от Съвременен български поет.