Снощи сме ти поминали,
станенине, господине!
Поминали, заминали,
малко сме ти постоели,
млого сме се почудили:
какъв беше този мастор,
този мастор, тоз дюлгерин
да направи таз направа –
колите му маламени,
прътите му посребрени!
Отговаря станеника:
– Яз си имам баща – побащим,
баща побащин – ясното слънце:
той ми свети – коли бучих;
яз си имам майка – помайчима,
майка помайчима – ясна месечина:
тя ми свети – я го плетох.
Тебе пеем, станенине,
станенине, господине,
тебе пеем, Бога славим:
от дружина – веселбина,
живо, здраво, догодина,
догодина, до амина!