Александър Секулов

Език на пожелаването

Отчетливо изричаме глаголите на нашето желание като вълна, която идва с гръб извит
и гребен бял.
Това е нов език, на който сме бълнувани, преди да станем плът, преди да се учудим
прекомерно
как пълни гърлото ни с радост, как бълбука и времето приема своя образ, но
тръгва в ход.
Езикът и вълната бият бавно – в брега, в човека – родени от далечни ветрове, които
няма да узнаем,
тъй както не е ясно звезда, що в път ни води, дали отдавна не е мъртва, а с нея –
нашето спасение.
Език на пожелаването, платноход, полегнал върху борда, унесен в песента на вълнореза,
смирен с водата,
отнасян към пристанища със екзотични имена, превръщан в контрабанден съд на смисли
и истории.
Език от скърпени платна, от кръпки и въжета, покрити с сол, разядени съвсем и
ненадеждни,
готови да се скъсат и ни хвърлят сред морето, в утробата на спомени
без думи.

 

Империята не е родина

Това е сън с отворени очи: вълна и сол, движение и бяг. Без бряг, без цел, без смърт.
Не ще открием континенти с нови племена, не ще изучим странни обичаи, нови знания
не ще получим и нашата история дори не ще опишем – тъй вече в думите не вярваме, те бяха
само повод в път да тръгнем: вълна и сол, движение и бяг. Без бряг. Без сълзи
в красотата, без сълзи сред връхлитащата красота, която ще изпълним със видения, дълга
към боговете да изпълним, за всичко, което сме видели, за всичко, с което сме населени,
за светлината. Във черно да рисуваме е лесно, тъй евтино и предвидимо, тъй дребно и
колониално. Империята иска светлина, за светлина е тя родена – с пределите отвъд, с копнеж
по нея разширява граници, заселва чуждите пустини, създава причудливи вери: все в името
на нещо, което трудно назовава, но възпява с певци и писари, със школи и училища, със храмове
и песни. Голямата империя е красота, е сън за съвършенство, объл камък, вълна и бряг, но без
посока и без да си принуден да пристигаш, а после да живееш, заселен в сито отчаяние и дом.
Империята не е родина и красотата не е дом, във който да умреш, достойно погребение да имаш,
Надгробна плоча. Империята и красотата ще изчезнат, с достойнство ще затворят завесата и
ще оставят времето да се залъгва с игра на бели кокалчета.

 

 

Обратно към съдържанието на броя. 

Прочети откъс от „Бележник на писателя“ на Константин Петканов.