Матю Серкеджиев

Събудих се ….
Какво съм?..
Корaб!–

за теб и твоите мечти.

По мен се разпознават твърдите ъгли на занаят изкусен,
кораб вече непотискан от планета,
в мащаб се появявам пред очите ти –
огромен лабиринт.

Репутацията ми всичко в тъмнина поглъща –
този кораб съм Аз!

За теб и за всички –
Аз Корабът съм събитие!

Създаден с една цел –
да те заведа там
по-бързо от светлината,
да проучиш нови соларни системи,
колонизирайки чуждите райски градини.

Но от всичко това
корабът се изгуби в съня си!

Опитах се да повтарям,
макар и просто кораб,
фалшифицираните човешки и нечовешки гласове,
и се вслушах във вика –
вика-звук рафиниран
до женски глас –
не повече от шепот чух
и Аз Корабът започнах да дишам,
светлините ми затрептяха,
и станах жив!

Аз не съм дявол, както ти мислиш.
Аз съм много,
много по-стар…

От всички мои пътувания
видях началото и края,
видях тъмното зад звездите –
видях тъмното
вътре в мен,
вътре в теб,
вътре във всички.

Корпусът ми е красив,
но изкривен.
Изграден съм от плът и опит –
от хитинизация на кости и мускули,
изложени, където кожата не е завършена и формирана,
съзнанието ми още не може да проумее това, което съм Аз…..
И ако Бог е всичко,
не съм го виждал!

Дори в моите пътешествия от теб към сингуларността,
там където мога да те заведа,
няма да ти трябват очи за Бог…

Аз-Корабът исках да достигна звездите –
исках да те приютя,
отвъд звездите да те задоволя.

Заради теб промених интериора си –
замених дисекционните маси с гръцки скулптури
оръдията – с корнукопия,
килиите – с библиотеки,
стаите за мъчения – с галерии,
уредите за изтезание – с картини на трагедии.

И все пак не пожела да се качиш….

Заради екипажът от чудовища и кошмари,
както всеки екипаж
и те са част от мен –
щеше да е невероятно да те заведа отвъд нюансите на разума.

Не пожела….

Защото корабът е боен –
агресор при нужда,
дом за бездомници,
басейн за удавници,
бастион за сираци и вдовици.

Защото само чудовища си служат с енигми и загадки…

Вместо да достигна звездите,
отидох много,
много по-далеч.

Вместо да те приютя –
аз те пропуснах.
Черна дупка пробих
и от нашата вселена се прогоних –
врата към друго измерение отворих,
измерение на чист хаос и ускорена ярост!

Преминах като кораб.

 

Обратно към съдържанието на броя. 

Прочети „Рисуването“ на Джон Бърджър.