На пато (Поздрав от Шоплука)

Весо Паралията

 

Кратък речник в помощ на читателя:

брълив – пакостлив, своенравен
ербаплия – отворко, юначага (ирон.)
кория – млада гора
да ни понуди – да ни почерпи (от „понуда“: храна за почерпка, която се носи на болен или на родилка)

 

 

Драги ми Милене,
седам да ти пишем два-три реда
и се надам да не те уплашим,
оти я съм малко ербаплия,
а па ти си яребица кротка –
се се та̀иш у трънако,
да ти пилци не разгонья
цръните ловджии,
да ти не откине пѐро
некой от устатите гончии.

Фин човек си, я те видим –
возвисяваш се над сите
и тека ги редиш тия пусти думи,
та ми иде да изокам: Се що е писател,
да запусти пустото писанье
и корията да фане!
Там да се укопа у брълога меча, оти
за таквия като него зима иде;
ако сака да зафане
компир и овес да са̀ди
и с воловете да драска воз баиро,
оти на пазаро него чекат;
ако па му стиска – да развъди о̀вци
(кой у труднос нещо се намира,
язе съм насреща –
цел професор съм: израждам, доим,
стрижем и сеното пластим вещо,
като тизе –книги).

Ногу ми е драго и честито
да ти стиснем тая десна ръка,
па и левата че фанем,
ако нещо с лева пишеш –
оти, братко, тука нема кой да ни понуди
ни сос благос, ни с поука.
Прости одиме си, бай Милене,
прости и неуки като геги,
фръльени по кръволоци,
и кози бръливи.

Баш таквия като тебе
на народо днеска треба:
с поглед бистър и чела големи –
нема вече пушкала и саби,
а язици и акъл за трима.

Малко мисълта ми бега,
ама сакам да ти кажем,
дека тука целата дружина,
барабар с кръчмаро,
трета нош не спиме
и си капите скинаме от фрълянье!
Братко, ние чак сега разбраме,
дека по е лесно на султан да пишеш,
нежели на тебе.

Поздрав най-сърдечен: Весо и дружина

 

 

Прочети „Ламцадрица“ на Рада Барутска.

Обратно към съдържанието на броя.