“Основи на четенето” (1934г.), както Паунд обяснява в началото на книгата, е продължение на памфлета “Как да четем” (1929г.). “Как да четем” е „бодлив“ текст, опитващ се да диагнозира проблемите в преподаването на литература. Става дума за периода (30-те години на XX век), в който изучаването на английска литература тепърва започва да се оформя като дисциплина. Памфлетът оказва известно влияние в университетите и въпреки че академиците не приемат списъците на задължителна литература, които Паунд предлага, някои от тях вземат насериозно посочените проблеми. Един от тези критици, който от своя страна ще има огромно влияние върху Новата Критика, е Ф. Р. Лийвис.
“Основи на четенето” поема в различна посока. Книгата се стреми не толкова да диагнозира някакви проблеми, колкото да посочи начини да се изучава изкуството на езика; с други думи, книгата е предназначена предимно за начинаещи писатели. 

“Основи на четенето”  е едно от най-популярните съчинения на Паунд. Въпреки (или благодарение на) типичния нетърпелив и енергичен стил, твърденията на Паунд са повече от смислени. Те изразяват любов към занаята на литературата и са вдъхновили не един писател да се захване сериозно с техническите си умения. В тази идея за литературата като занаят (която всъщност никак не е нова; тя е в основата на почти всички литературни течения преди Романтизма), се проявява иконоборството на поета. Това читателят несъмнено ще забележи в много от коментарите, насочени срещу разпространените клишета за литературата.

Тук поместваме само началото на “Основи на четенето”. Очаквайте продължение в следващите ни броеве. 

Превод от английски Олга Николова. Рисунката е на Годие Бжеска.

 

Основи на четенето

Или gradus ad Parnassum, за тези, които биха желали да се научат. Книгата не е предназначена за онези, които напълно са овладели предмета, без да са се запознали с фактите.

 

Как да изучаваме поезията

Настоящата книга има за цел да задоволи нуждата за по-пълно и по-ясно изложение на метода, очертан в “Как да четем.” Памфлетът “Как да четем” може да се възприеме като обобщение на по-динамичните и остри критически битки на автора, както и като измерване на врага. Настоящите страници би трябвало да са достатъчно безпристрастни, за да служат за учебно помагало. Авторът се надява да следва стъпките на Гастон Пари и С. Рейнах, тоест, да създаде учебник, който се чете “и за удоволствие, и за поука” от тези, които са свършили с училището; тези, които никога не са били в училище; или от изстрадалите в университета всичко, което моето поколение трябваше да изстрада.

 

Предупреждение

1  Малко след началото на книгата има бая дълга скучна част. Ученикът ще трябва да я изтърпи. В тази част се опитвам на всяка цена да избегна неясноти, с надеждата да спестя на ученика време по-късно.

2  Мрачната помпозност няма място дори и в най-щателното изучаване на изкуството, първоначално създадено, за да радва сърцето.

Строгост: мистериозно поведение на тялото, което прикрива недостатъците на ума.
Лорънс Стърн

3  Грубото отношение тук към доста на брой заслужили автори не е самоцел, а произлиза от твърдото убеждение, че единственият начин да се поддържа в разпространение най-доброто в литературата, или “да се популяризира най-доброто в поезията”, е драстично да се отдели най-доброто от огромната маса дълго смятани за достойни писания, които са затрупали всички учебни програми и са в основата на общоприетата идея – тъй пагубна, – че хубавата книга е задължително скучна.

Класиката е класика не защото спазва някакви структурни правила или се вписва в дадени определения (за които авторите най-вероятно нивга не са и чували). Едно произведение е класика благодарение на вечната си и непотушима свежест.

 

Италиански държавен ревизор, сепнат от моето издание на стиховете на Кавалканти, изрази възхищение към почти ултра-модерния език на Гуидо.

Необразовани гении постоянно преоткриват литературните “закони”, изгубени или забутани някъде от академиците.

Убеждението на автора в този ден на Новата Година е, че музиката атрофира, когато твърде се отдалечи от танца; че поезията атрофира, когато твърде се отдалечи от музиката; но това не означава, че добра музика е само танцовата музика или че поезията трябва винаги да е лирична. Бах и Моцарт никога не са далеч от телесното движение.

 

Nunc est bibendum
Nunc pede libero
Pulsanda tellus.

 

Глава Първа

 

1.

Нашата епоха е епоха на науката и изобилието. Грижата за книгата и почитта към нея като такава, присъщи на времето, когато единственото разпространение е било преписа на ръка, очевидно вече не спадат към “нуждите на обществото”, или не са необходими за опазването на знанието. Ако ще да просъществува, то Градината на Музите се нуждае от върховно оплевяване.

Надлежният метод за изучаването на поезия и добра литература е методът на съвременните биолози, ще рече, внимателно, непосредствено изследване на материята и постоянно СЪПОСТАВЯНЕ на едно “предметно стъкло” с друго.

Никой не е добре екипиран за модерно мислене, без да е разбрал анекдота за Агаси и рибата:
Докторант, екипиран с почетни награди и дипломи, отишъл при Агаси да получи последна шлифовка. Бележитият учен му дал една рибка и му казал да я опише.
Докторант: “Това е проста риба луна.”
Агаси: “Знам. Направи ѝ описание.”
След няколко минути студентът се върнал с описанието на Ichthus Selenodiplodokus или какъвто там термин се използва, за да се скрие от народния ум обикновената риба луна, семейство Seleniichtherinkus, и т.н., всичко както се намира в учебниците по зоология.
Агаси отново казал на студента да опише рибата.
Студентът произвел четири страници есе. Агаси тогава му казал да погледне рибата. В края на третата седмица рибата била в напреднал стадий на разложение, но докторантът вече знаел нещо за рибата луна.

 

Модерната наука дължи възхода си на този метод, а не на откъслеци средновековна логика, плаващи из някакъв вакуум.
“Науката не се състои в изобретяването на даден брой малко или повече абстрактни понятия, съответстващи на даден брой неща, които искаш да откриеш”, казва един французин в коментар върху Айнщайн. Не зная дали този тромав превод от френски е ясен за обикновения читател.
Първото категорично потвърждение, че научният метод е  приложим в литературната критика, се намира в “Есе върху китайската писменост” на Ърнест Фенолоза.
Окаяното състояние на официалната философска мисъл, и ако читателят наистина обмисли внимателно това, което се опитвам да му кажа, най-жлъчната обида и същевременно най-убедителното доказателство за кухотата и некадърността на организирания интелектуален живот в Америка, в Англия, в техните университети изобщо и научните им публикации като цяло, може да се види ясно в огромните трудности, които срещнах в опита си да публикувам есето на Фенолоза.
Учебникът не е място за неща, които могат да се изтълкуват като лични негодувания.
Нека да кажем, че редакторските умове и умовете на властващите в литературната и образователна бюрокрация за последните петдесет години до 1934г. не винаги са се различавали особено от ума на шивача Блоджет, който предсказал, че “шевната машина никога няма да влезе в широка употреба”.

 

Есето на Фенолоза може би беше прекалено напредничаво, за да бъде лесно разбрано. Той не обявава метода си като метод. Той се опитва да обясни китайските писмени знаци като средство за изразяване и маркиране на мисълта. Фенолоза стига до същината на нещата, до същината на разликата между действащото в китайското мислене и неработещото или заблуждаващото в голяма част от европейското мислене и език.
Основният смисъл на казаното от него мога да предам най-просто така:
В Европа, ако попиташ някого да даде определение на даден феномен, неговата дефиниция винаги се отдалечава от простите неща, които той познава пределно добре, и постепенно се губи в непозната сфера, сфера на все по-далечни и отнесени абстракции.
Така, ако му кажеш да даде определение на червено, той ти казва, че това е “цвят”.
Ако го попиташ какво е “цвят”, той ти отговаря, че това е вибрация или пречупване на светлината, или разделение на спектъра.
И ако го попиташ какво е вибрация, ти казва, че е вид енергия, или нещо от този сорт, докато не се стигне до модалност на битието, или на небитието, при всички случаи до някъде извън обхвата на неговите и твоите познания.
През средновековието, когато не е съществувала материална наука, такава, каквато я разбираме днес, когато човешкото познание не е било способно да кара автомобилите да се движат, или да предава по въздуха информация чрез електричество и т.н. и т.н., накратко, когато знанието се е състояло предимно в изработването на точни названия, се е полагало много повече грижа да се поддържа терминологията; и прецизността в употребата на абстрактни термини може би е била (най-вероятно е била) по-висока.
Имам предвид, че средновековният теолог е внимавал да не даде определение на “куче”, чрез понятия, еднакво приложими към зъбите на кучето или козината му, или към звуците, които животното издава, докато пие вода; но всичките ви учители ще ви кажат, че науката се е развила по-бързо след като Бейкън е предложил непосредственото изучаване на явленията в природата, и след като Галилео и другите са престанали толкова да обсъждат нещата и са започнали наистина да ги наблюдават, и да изобретяват средства (като телескопа), чрез които да ги наблюдават по-добре.

Най-полезният член на семейство Хъксли е подчертал факта, че телескопът не е бил просто идея, а съвсем определено техническо постижение.

В противовес на метода на абстракцията, или на дефинирането на нещата чрез все по-общи понятия, Фенолоза поставя научния метод, “който е методът на поезията”; той е различен от този на “философската дискусия”, и съответства на подхода на китайците в техните идеограми или в тяхната образна писменост.

Да се върнем към началото на човешката история. Най-вероятно знаете, че съществува говор и писмена реч, и че има два вида писменост, едната – на основата на звука, а другата – на рисунъка.

С едно животно общувате чрез няколко прости жестове и звуци. В книгата за примитивните езици на Леви-Брюл се споменава за езици, все още дълбоко свързани с мимикрията и жеста.
Египтяните най-накрая използвали опростени рисунки в пресъздаването на звуците, но китайците все още използват опростени рисунки КАТО рисунки, което ще рече, че китайската идеограма не се опитва да бъде образ на звук или да бъде писмен знак, напомнящ за даден звук, а е все още образ на действителен предмет; на предмет в дадена позиция или взаимоотношение, или в дадена комбинация от повече предмети. Идеограмата означава предмет или действие, или ситуация, или атрибут, отнасящ се към няколко изобразени предмети.
Годие Бжеска, който имаше навика да изучава действителната форма на нещата, беше способен да разчете немалко китайски знаци без ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА. Той казваше, “Ама разбира се, вижда се, че това е кон” (или крило на птица, или каквото и там да било).
Чрез таблици, които показват в едната колона примитивните китайски знаци и в другата съвременните, “условно приети” знаци, всеки може да види как идеограмата за човек или дърво или изгрев се е развила; или как е била “опростена”, сведена до най-същественото в първите рисунки на човек, дърво или изгрев.

Така

 

Но когато китаецът искал да създаде образ на нещо по-сложно, или образа на някаква обща идея, как е подхождал?

Трябва да се дефинира червения цвят. Как да го стори чрез образ, който не е просто нарисуван с червено мастило?

Китаецът (или предшествениците му) нарежда опростените рисунки на

РОЗА                        ЧЕРЕША
РЪЖДА                    ФЛАМИНГО

Това, както забелязвате, е точно подходът на биолога (макар и в много по-сложен вид), когато той нарежда за сравнение няколкостотин или няколко хиляди стъкла, и започва да избира кое е нужно и кое не в обосноваването на по-общо твърдение. Нещо, което отговаря на случая, което е приложимо към всички случаи.
Китайската “дума” или идеограма за червено се основава на всеобщо ПОЗНАТИ неща.

(Ако идеограмното писмо се беше развило в Англия, писателите биха заменили фламингото с нещо не чак толкова екзотично, като например червеношийка.)

Фенолоза разкрива как и защо език с такава писменост ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ПОЕТИЧЕН; такъв език просто не може да не бъде поетичен, да не остане поетичен, за разлика от колона английски печатарски шрифт.

Той почина, преди да успее да публикува и да обяви своя “метод”.

Независимо от всичко, това е ПРАВИЛНИЯТ МЕТОД да се изучава поезия, или литература, или живопис. Това е всъщност начинът, по който онези членове на човешката общност, надарени с ум, винаги СА ИЗУЧАВАЛИ живописта. Ако искаш да откриеш нещо за художественото изкуство, отиваш в Националната галерия, или салонът “Каре”, или Брера, или Прадо, и ГЛЕДАШ картини.
За всеки един човек, който чете книги върху живописта, има поне 1000 които отиват да ВИДЯТ самите картини. Слава Богу!

 

[…]

 

2.

Всяко обобщение е като банков чек. Стойността му зависи от наличието на средства в сметката. Ако г-н Рокфелер напише чек за един милион долара, чекът може да е валиден. Ако аз напиша чек за един милион, това е шега, измама, няма никаква стойност. Ако някой ме вземе на сериозно, подписването на чека става престъпно деяние.

Същият принцип действа при чековете за знание. Ако Маркони каже нещо за ултракъсите вълни, думите му имат ЗНАЧЕНИЕ. Смисълът им може да бъде преценен от човек с ПОЗНАНИЯ в областта.
Не приемате чек от хора, които нямат препоръки. В литературата, “името” на писателя е неговата препоръка. След известно време той разполага с някакъв кредит. Може да е добър кредит, може да е като на покойния г-н Крюгер.
Езиковата обосновка на един банков чек е като тази на всеки друг чек.
Чекът, ако е валиден, в крайна сметка осигурява доставката на нещо, което желаете.
Едно абстрактно или общо твърдение е ВАЛИДНО, ако в крайна сметка отговаря на фактите.

 

Пълният текст на „Основи на четенето“ можете да прочетете в сборника с избрани есета на Езра Паунд „Само чувството пребъдва“. Можете да закупите книгата тук. Всяка Ваша покупка подрепя нашата работа и ни позволява да продължаваме да създаваме книги.